Мишел Фуко (1926-1984) е френски теоретик в областта на социологията, философ, историк и интелектуалец и един от най-велики мислители на човечеството.
Работата на Фуко вдъхновява социолозите в области като социология на знанието, пол, сексуалност, критическа теория, девиации и престъпност, социология на образованието и др. Най-известните му творби включват Надзор и наказание, История на сексуалността и Археология на знанието.
Ранен живот на Мишел Фуко
Пол-Мишел Фуко е роден в аристократично семейство в Поатие, Франция през 1926 г. Баща му е хирург, а майка му – дъщеря на хирург.
Фуко посещава лицеят Хенри IV, една от най-взискателните гимназии в Париж. В началните години на образованието си не се слави с голяма прилежност, нито пък на преден план изпъква гениалността му. А самият Фуко по-късно свидетелства за не добрите отношения с баща си точно поради тази причина.
През 1948 г. той дори прави опит за самоубийство и е настанен в психиатрична клиника за известно време. Счита се, че този опит и последвали такива са свързани с неговата хомосексуалност и трудностите, които това създава.
Интелектуално развитие на Мишел Фуко
След гимназията Фуко започва да учи в друго елитно парижко училище за обучение на френски интелектуалци, политически и научни лидери. Негови учители са Жан Иполит, експерт по Хегел и Маркс, който твърдо вярва, че философията трябва да се развива чрез изучаване на историята, и Луи Алтюсер, чиято структуралистка теория оставя силен отпечатък в социологията и живота на Фуко.
По време на обучението си Фуко чете изключително философия, изучавайки творбите на Хегел, Маркс, Кант, Хайдегер и др. Алтюсер успява да го убеди да се присъедини към Френската комунистическа партия, но Фуко се разочарова от хомофобията и проявите на антисемитизъм. Той също така отхвърля класово фокусираната теория на Маркс.
От 60-те години на миналия век Фуко чете лекции в университети по цял свят, включително Калифорнийския университет в Бъркли, Нюйоркския университет и Университета във Върмонт.
Той става известен с това, че е ангажиран обществен интелектуалец и активист в името на въпросите на социалната справедливост, расизма, правата на човека и др.
Наследство на Мишел Фуко
Ключовото интелектуално наследство на Фуко се състои в неговата умела способност да илюстрира как институции като науката, медицината и наказателната система създават категории, с които да контролират хората.
Той твърди, че тези, които контролират институциите, притежават властта в обществото, защото те оформят живота на хората.
Фуко е един от най-четените, често цитирани и гениални учени в света.
