Как се прави помен за мъртвите?

Рано или късно всеки от нас ще напусна този свят. В процеса на порастване и съзряване на всеки от нас се налага да се сбогува със свои близки, които са починали. Един от начините, по които ние хората отдаваме почит на поминалите, е като правим помен за мъртвите.

Поменът за мъртвите е религиозен обичай, с чиято помощ отдаваме почит на онези, които вече не са сред нас. Смята се, че с помощта на помена починалите по-лесно ще преминат на оня свят, ще бъдат задоволени техните нужди и живите ще си осигурят покровителството им.

През първите 40 дни след смъртта помен се прави на третия, девети, двадесетия и четиридесетия ден от смъртта, като самите ритуали имат предохранителна и очистителна цел. Когато след четиридесетия ден душата премине отвъд, помени се правят по на рядко - на трети, шести, девети месец и на годишнината от смъртта.

По традиция до една седмица или до девет дни от смъртта гробът трябва всеки ден да се прелива с вода или малко вино. Когато се извършва преливането, на гроба трябва да се запали свещ и да се остави съд с вода. Извън установените дни за помен се носи храна.

На всички помени е прието да се извършват едни и същи ритуални действия - преливане на гроба, четене на молитва от свещеник, раздаване на храна. Традиционно се месят обредни хлябове като при погребение. Броят на хлябовете трябва да е същият като броя на дните, изминали от смъртта.

На влизане в гробищата трябва да запазят пълно мълчание. Традицията повелява да се огради гробът със слама или кълчища и да ги запалят откъм източната страна, където са краката на покойника. Ритуалът се извършва в пълно мълчание.

В дните, в които се прави помен за покойника, се раздава храна. Освен обредните хлябове се раздава сварено жито, поръсено с пудра захар, налива се червено вино.

На помена за 40-тия ден от смъртта гробът се равнява в присъствието на свещеник. Едва след това може да се садят цветя, да се махне дървеният кръст и да се постави паметник. Традиционно на помените на три или шест месеца дрехите на починалия се раздават на приятелите и близките му, прави се и богата трапеза.

Последният канонен помет за покойника се прави на една година от смъртта му. Този помен у нас е известен още като година, сколопване, връхнина.