Слънцето, което е онова нещо, поддържащо живота на цялата ни планета, ни готви една доста стряскаща и определено неприятна изненада. Всички знаем, че животът, такъв, какъвто съществува в момента, няма как да го има без нашето Слънце - звездата, която е в центъра на нашата планетна система.
Тази огромна топка газ излъчва радиация и топлина, които поддържат живота на Земята. В сравнение с милиардите други звезди в галактиката, нашата е относително незначителна. Добрата новина за всички на тази планета е, че нашето Слънце се намира в средата на живота си.
Звездата, около която обикаляме, е в етапа на основна последователност. В този сравнително стабилен етап слънцето ни ще съществува още няколко милиарда години, след което ще загине, като с него ще загинат и всички форми на живот на планетата ни.
Горещата тайна, която нашето Слънце крие, е, че то няма просто постепенно да се охлади и да престане да отдава енергия.
Напротив, то ще стане между 1000 и 10 000 пъти по-ярко само след няколко си 5-6 милиарда години.
Чудовищните температури и радиацията, което жълтото кълбо ще излъчва, ще унищожат почти напълно астероидния пояс, който се намира между Марс и Юпитер.
Въздействието, което нагорещената звезда ще окаже върху астероидни пояс, се обуславя от ефекта на Ярковски, О‘Кийф, Радзиевски и Падак.
Какво представлява това?
Когато температурата на Слънцето се повиши, това ще доведе до загряване на астероидите, което, от своя страна, ще доведе до завъртането им. Те ще започнат да поглъщат още повече светлина, което допълнително ще повиши тяхната температура.
Генерираната топлина се разпространява в целия обект и се разпространява под формата на инфрачервена термична радиация. Емисията създава тласък, който въпреки че е сравнително малък, след един по-продължителен период ще доведе до отклоняване на оста на въртене.
Ако данните от очакваното загряване на Слънцето се нанесат в компютърен модел, който изследва ефекта на Ярковски, О‘Кийф, Радзиевски и Падак, се разкрива, че скоростта и въртенето на астероидите с диаметър над 200 метра ще станат причина за тяхното разпадане.
От друга страна, този ефект по никакъв начин няма да навреди на обектите с по-плътна траектерна цялост, като например планетите.
Това ще е само един от страничните ефекти на смъртта на нашето Слънце. Когато звездата изчерпи водородното си гориво, тя навлиза в предсмъртната си фаза.
Ядрените реакции в ядрото на Слънцето не могат да продължат, което води до намаляване на външното налягане. Това ще позволи на ядрото на умиращата звезда да колабира. Същевременно външните слоеве ще променят цвета на червен, ще започнат да се разширяват, Слънцето ще се разшири няколкостотин пъти и ще погълне всичко по пътя си.
Коментари