Единственият спътник на Земята – Луната, винаги е привличала любопитството на хората. Това обикалящо непрекъснато около нас небесно тяло се отличава по своите физически характеристики и между него и нашата планета съществува непрекъснато взаимодействие. Една от най-интересните особености на Луната е разликата в нейната гравитация и способността на гравитационното й поле да въздейства върху Земята.
Още от древни времена се е знаело, че Луната влияе върху настроението на хората, върху съня им, върху месечния цикъл при жените. Земните флуиди са особено податливи на лунната гравитация, тъй като са най-динамични и лесни за притегляне.
Въздействието на гравитационната сила на Луната върху всички течности на планетата ни например е толкова силна, че дори съществува лунна диета. Тя се базира на теорията, че при гладуване по Новолуние и Пълнолуние има най-голям ефект върху теглото.
При Пълнолуние хранителните вещества се усвояват най-много и по тази причина е най-добре да се гладува с цел отслабване. А при Новолуние най-добре се отделят отпадните вещества от тялото и тогава е и най-добрият момент за детоксикация.
В далечното минало се е смятало, че лунният диск има нещо общо с приливите и отливите на Земята. Днес връзката между тях е напълно доказана.
Гравитационните сили на Луната и и постоянното им действие върху Световния океан са причината да наблюдаваме това явление на покачване и оттегляне на морската вода. То е най-голямо тогава, когато спътникът ни е в Новолуние и Пълнолуние.
Гравитацията на Луната всъщност е малко под 17% от тази на Земята или около 1/6. Макар и много по-слаба, тя е достатъчна, за да оказва тези въздействия на нашата планета. Но какво ли би било, ако се намирахме на повърхността на земния спътник?
Мисиите „Аполо“, по време на които за пръв път човешки крак стъпи на Луната, показаха, че човешкото тяло се чувства много по-странно и нетипично, докато се придвижва на лунната повърхност. Това е така заради по-слабата гравитационна сила. Поради нея нормалното ходене е напълно невъзможно.
Най-подходящо е придвижването с подскоци, както установява Едуин Олдрин – един от първите астронавти, стъпили на Луната. Интересен е още фактът, че вестибуларният апарат на хората не може да работи добре на лунната повърхност именно заради слабата гравитация. Това води до загуба на ориентация за кое е горе и долу в пространството.
Въпреки че сме наясно с всички тези взаимовръзки между Луната и Земята, истината е, че все още знаем твърде малко за лунната гравитация. Надяваме се, че бъдещите мисии до нашия спътник ще ни разкрият още информация за нея.
Коментари