Ако има едно нещо, което обединява всички световни религии, това е единодушието им по въпроса има ли човешка душа. Няма значение от вярата, която изповядвате в основата ѝ винаги стои схващането, че хората притежават безсмъртна, единствена и неповторима душа, която не умира заедно с физическата смърт на човек.
И ако доскоро във съществуването на душата вярваха само религиозните хора, сега вече съществуват и редица научни доказателства в подкрепа на това схващане. Неотдавна един от фармакологичните гиганти дори обяви, че е успял да открие убедителни доказателства за реалното съществуване на човешка душа.
Първите сериозни научни опити за откриване и „измерване“ на душата са направени от д-р Дънкан МакДугъл в началото на 20 век. През 1901 година шестима човека умиращи от туберкулоза са се съгласили да участват в експеримента на лекаря. Измерванията на теглото на пациентите преди и след смъртта е показало загуба на телесна маса. Непосредствено след настъпването на физическа смърт теглото и на шестимата пациенти е спадало с 21 грама.
Твърденията на д-р МакДугъл, че не просто е доказал съществуването на човешка душа, но и е измерил нейното тегло близо столетие срещат яростна съпротива от страна на скептиците, които се опитват да обяснят този феномен с различни окислителни процеси, протичащи в тялото на умиращите.
В подкрепа на твърденията на д-р МакДугъл са подкрепени и от експериментите на учени от университета в Тел Авив. Ръководителя на експеримента обяснява значението на направеното от тях откритие: „От телата на всички умиращи се отделя субстанция с тегло 21 грама, което категорично доказахме с използването на най-съвременните електронни везни. Изводът е един: наличието на душа е доказано“.
Субстанцията, която професор Миха Райф и колегите му наблюдават се състои от изключително малки и отделени един от друг атоми, чиято плътност е 176.5 пъти по-малка от тази на въздуха, който ни заобикаля. Интересен факт е, че противно на схващанията до този момент, тя не живее в конкретен орган (сърце или мозък), а е равномерно разпределена по тялото на човек.
Коренно различен подход в изследванията си за наличието на душа са предприели руските учени професор Константин Коротков и професор Барнаул Палев Госков.
Проф. Коротков снимал с кирлианов апарат аурата на умиращи пациенти в болницата в Санкт Петербург. Светенето на аурата продължавала дори и след физическата смърт на тялото. В продължение на няколко часа след смъртта тя можела да се наблюдава, след което постепенно се разнасяла в пространството.
Неговия колега професор Госков търсел доказателства за съществуването на душа у всеки човек, не като измервал теглото ѝ или гледал снимки на аурата, а чрез нейните уникални енергоинформативни характеристики. Разработения от него метод за улавяне на уникалните характеристики на различните души той нарекъл метод “материализация на душата“.
За целта проф. Госков използвал уникалната възможност на водата „да помни“. Водата регистрира всяка промяна в биоелектричните полета чрез промяна на собствената си структура. В хода на експериментите проф. Госков и екипа му поставяли в близост до различни пациенти съдове с вода, която преди това била внимателно изчистена от всякакво влияние. След 10 минути те събирали стъклениците и изследвалите структурните промени във водата.
Резултатите от проведените експерименти надхвърлили всички очаквания. Не само, че при всички експерименти били наблюдавани структурни изменения, но за всеки човек те били уникални. По този начин, те не просто доказали наличието на душа, но и открили, че всяка отделна душа, подобно на пръстови отпечатъци е уникална.
