Sanovnik.bg»Статии»Загадки на древността»Древни Цивилизации»Ядрен взрив ли погубва древния Мохенджо Даро?

Ядрен взрив ли погубва древния Мохенджо Даро?

древният град Мохенджо Даро

Мохенджо Даро е древен град, създаден от Индската цивилизация през 2600 година преди Христа. Намирал се е на територията на днешен Пакистан.

Този процъфтяващ и неимоверно напреднал за времето си град е бил населяван в продължение на седем века и загива по съвсем необясними причини в ХІХ век преди новата ера. На езика синдхи името му звучи странно - Хълм на мъртвите.

Това е възможно най-неподходящото название за уникален град като Мохенджо Даро. Става въпрос за проспериращо населено място, изградено по грижливо съставен градоустройствен план. Пресичат го прави улици и красиви тухлени постройки. Застроената площ е почти 200 хектара, което веднага нарежда града сред големите древни градове с от около 40-хилядно население.

Селището може да се определи по всички критерии като съвременен, добре устроен град. Виждат се следите на канализационна система, бани в много домове, дори парно отопление. Повечето жилища са с вътрешни дворове.

Открита е постройка, която археолозите наричат Голям хамбар. В нея обаче няма следи от съхранявано зърно и не е ясно каква функция е изпълнявала.

Градът е имал голяма обществена баня със сложно устройство. Друга удивителна постройка е така наречената Зала с колоните, която вероятно е ползвана за съвещания. Има и цели комплекси с отделни стаи, които археолозите наричат колежански.

Мохенджо Даро

Няма свидетелства този град-държава да е управляван от династия и се смята за най-вероятно управлението да е било поверено на някакъв съвет, съставен от градския елит.

Всички данни от археологическите разкопки свидетелстват, че става въпрос за място, което може да се определи като своеобразен оазис на мира. Да не пропускаме, че той е дело на стара земеделска цивилизация, кореспондираща с обичаите на древните индийци. Поради своята мирна природа населението не се е нуждаело от армия, защото не е организирало завоевателни походи. Не са строили и защитни укрепления. Няма градски стени, а само няколко кули за наблюдение.

Главният въпрос, който стои пред археолозите, е защо преди около 4 хиляди години цивилизацията на Мохенджо Даро изведнъж изчезва?

Градът може да изчезне заради нападение от нашественици, но останки от оръжията им не са открити, което означава, че там едва ли са се водили боеве. Хипотезите за наводнение или пожар с катастрофални последици също е изключен, защото канализационната система е била отлична, хората явно са знаели как да се защитят от природните сили. Епидемия също е малко вероятна, защото чистотата е била издигната в култ.

След откриването на Мохенджо Даро преди 97 години започват масирани разкопки, които довеждат до най-долния пласт и там са открити много скелети на хора, които са се държали за ръце. Има дори скелети на възрастни, прикриващи с телата си деца, за да ги запазят от нещо. Повечето скелети са пръснати безразборно по улиците, което подсказва, че нещо неочаквано ги е застигнало съвсем неподготвени и ги е убило.

разкопки на Мохенджо Даро

Всички скелети са смазани в земята. Телата не са погребани и не са ядени от животни. По костите им няма следи от насилие. Смъртта им явно е била бърза и внезапна.

Най-важно е радиоактивното замърсяване в селището, което надхвърля нормите 50 пъти. Бучките от черно стъкло по улиците свидетелстват за свръх високи температури, които са разтопили всичко. Има зони със засилена радиация, както и места, където явно е имало взрив.

Всичко това води до извода, че градът е унищожен или от метеорит, или от ядрен взрив. Метеоритът е отхвърлен като възможност, защото не са намерени радиоактивни парчета от материала му.

Позовавайки се на древната сага Махабхарата, която разказва за превръщането на града в пепел от ужасяващо оръжие, което не е било виждано дотогава, учените предполагат, че преди 4 хиляди години мощен ядрен взрив е довел до погубването на проспериращия град.

Кой и как е произвел това оръжие и защо го е насочил към Мохенджо Даро остава загадка, която едва ли ще бъде разрешена лесно.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest