Какво изучава науката гелотология?

Може би най-точната сентенция за смеха е българска, тя принадлежи на Радой Ралин и гласи: Светът е оцелял, защото се е смял. Ако попитаме науката за смеха - гелотологията, тя ще го потвърди. Един от изследователите от средите на тази наука - швейцарски психолог, даже търси начини да измери смеха. Според него човешкият арсенал наброява 18 вида усмивки, като водеща е класическата, наречена още усмивка на Дюшен.

Още преди повече от 150 години един учен на име Дюшен, движейки се из светските кръгове, успял да улови искрената усмивка и да я разграничи от протоколната, служебна такава, характерна в светските среди. Той описва естественото състояние, изразяващо радост, като красиво свойство на човека, при което устните се повдигат леко нагоре, а в очите се появява радостен блясък, който озарява лицето. Така че искрената проява на радост носи френско име, това на Дюшен.

В последствие се развива науката гелотология, която изучава смеха и психическите и психологическите му влияния върху тялото на човека. Днес е ясно, че смехът е част от поведението на хората и регулацията му се извършва от мозъка. Служи като начин за изразяване на мислите, чувствата и намеренията в социалното човешко общество.

Освен функциите си на показател на дадено състояние на духа, смехът има и оздравителна роля. Усмивката и спонтанният смях често са описвани като най-добрия лек за всяка душевна рана. Това твърдение има своите научни доказателства. Смехът действа благотворно на нервната система. Дори само когато чуваме смях, мускулите ни се отпускат, любопитството се изостря и това кара тялото да реагира.

Смехът е най-лесният и приятен начин за повишаване на нивата на хормона на щастието, който, от своя страна, се бори със стреса, повишава имунитета, повлиява благотворно на сърцето и засилва психическите сили. Той е и най-добрият социален инструмент за създаване на контакти, за решаване на спорове, за постигане на баланс в отношенията.

Предмет на изучаване на гелотологията са всички функции и възможности на смеха и влиянието му върху човека.

Тя се занимава и с проучвания върху още един важен въпрос - дали смехът е състояние, характерно само за човека, или има и други живи същества, които притежават способността да се смеят и усмихват.

Тези проучвания наистина изискват дългогодишни наблюдения изследвания на животински видове, за да се докаже дали наистина кучетата, плъховете, човекоподобните маймуни и други представители на фауната наистина могат да се усмихват и смеят, или това са повече неволеви прояви.

Със сигурност това е една приятна наука, на която предстои да ни изненадва в бъдеще с откритията и заключенията си. Можем да се надяваме, че поднесените от нея изненади ще бъдат само приятни.