Квантови парадокси

Всеки, занимаващ се сериозно с наука казва, че квантовата механика е толкова парадоксална, че навежда на мисълта за съществуване на висш разум.

Нейната същина се изплъзва от разбирането ни като пясък от пръстите и това поражда парадокси, взаимоизключващи се параграфи и неразбираеми действия.

Самата природа на квантовата механика е такава, че нейното разбиране остава непреодолима бариера.

Какво е парадокс

Речникът на българския език обяснява този термин като неочаквано явление, което не съответства на нашите представи. А какво е квантов парадокс? Отговорът е: почти същото. Квантовите парадокси могат да се обяснят и разберат само с примери.

Пример за квантов парадокс

В една гора пада огромно дърво. При удара му в земята ще се чуе силен шум. Ако обаче наоколо няма хора и никой не чуе шума, дали дървото наистина е предизвикало този шум? Според някои учени отговорът е отрицателен.

Другата възможност е да има наблюдател в непосредствена близост до дървото и тогава той би трябвало да чуе шума. Според експертите, занимаващи се с квантови парадокси, отговорът отново е отрицателен.

Парадоксалната същност на квантовата механика

Защо учените мислят така? Ето няколко основни положения:

- Ако някой види дадено събитие, то се е случило;

- Често правим свободни и случайни избори;

- Решение, което взимаме, докато се намираме на определено място, не може веднага да повлияе на събитие, което се случва на друго място.

И трите предположения изглеждат напълно верни. Според проведени изследвания обаче няма как и трите да са верни и такова положение няма как да е вярно изобщо.

Според Нилс Бор, създател на квантовата теория, местоположението е величина, която не съществува, докато не бъде измерена. Освен това скоростта и мястото не могат да бъдат регистрирани в един и същи момент.

През 1961 година Юджийн Вигнер извършва експеримент, за да измери позицията на една частица и доказва, че перспективата на изследващия се влияе от нестабилността на частицата, тоест всичко, което се прави като експеримент зависи от случайно квантово събитие.

Така се обясняват квантови парадокси като този за котката на Шрьодингер, където съдбата на животното, поставено в кутия с отрова, зависи от случайно квантово събитие.

Или парадоксът на трите гълъба, поставени в два гълъбарника, без в нето един от тях да има повече от един гълъб. Парадоксът се състои в това, че може да се поставят произволно голям брой квантови частици в две отделения, като в същото време в никой от тях няма две или повече частици.

Това е така, защото квантовите обекти могат да бъдат едновременно на повече от едно място. Това е принципът на нелокалност, който се явява под формата на квантово вплитане. При ефекта на това вплитане, ако се въздейства върху една от вплетените частици, тя оказва въздействие върху друга вплетена частица, независимо на какво разстояние са една от друга.

Това откритие на квантовата механика може да стане основа на технологиите на бъдещето.