В края на ХІІІ и началото на ХІV век в Англия, в малкото селце Окам, графство Съри, живял монахът от францисканския орден Уилям Окам. Той може да се определи като виден представител на средновековното мислене, попаднал в центъра на интелектуални и политически спорове през ХІV век.
Този факт обаче едва ли щеше да направи известен човек от благочестивия монах. Известността му идва от това, че трактатите му попадат в полезрението на учен от по-късно време. В своите постановки Окам прокламира, че ако е лесно да се направи нещо с малко средства или усилия, то е безполезно да се влага в него повече от необходимото.
Всъщност идеята не принадлежи на Окам. Принципът на достатъчното основание, както е известна тази теза, е още от времето на древните гърци. Аристотел забелязал и подчертал основен природен принцип - природата работи по възможно най-прост начин.
Самият термин налага английският математик Хамилтон, който нарича принципа от трактатите на францисканския монах Бръснач на Окам. Най-краткото обяснение на принципа е: най-добро е простото.
Отнася се за методите, по които се оценява информацията и заключенията, които се правят въз основана на тези получени знания за нещата. Този принцип ни съветва, че от всички теории, които обясняват правилно и добре даден проблем, трябва да предпочетем най-простата. Тази, която използва най-малко предположения.
Могат да се дадат хиляди примери как действа бръсначът на Окам. Ето един от тях. От информацията: щом завали, се събират локви по улиците, извличаме проста хипотеза: образуването на локви е следствие на събиране на дъждовна вода. Тя изисква най-малко размисли и е най-правдоподобното съждение.
Можем да направим и друга хипотеза: като резултат на химическа реакция между влагата във въздуха и остатъците от човешката дейност на земята се получават локви. Тази постановка е напълно безполезна, макар че не е невъзможна.
Трябва обаче да се помисли от какъв характер са остатъците от дейността на човека и какъв вид химическа реакция би могла да протече. Става прекалено дълго и сложно.
Бръсначът на Окам действа като отрязва като с бръснач всички други хипотези, оставяйки най-кратката и лесна за достигане. Тя просто е с най-емпирично съдържание.
Бръсначът на Окам учи човека, тръгнал по пътя на изследователството, да прави нещата толкова просто, колкото е възможно. Така, както ги прави природата. Тя е най-добрият учител.
