Един от човешките страхове е, че може да пропусне нещо важно в живота. Може да пропилее своя шанс за успешна кариера; да срещне човека за него; да реализира плановете си; да спечели житейските битки, които води.
Не всичко можем да спечелим. Невинаги сме в състояние веднага да намерим вярната посока. Не всеки път можем да постигнем това, към което се стремим. Провалите са част от пътя.
Тези, които се терзаят, че пропускат нещо важно, нямат причини за тревоги. Това, което е предназначено за тях, няма да ги подмине. Това, което заслужават да имат, ще бъде тяхно. Няма нужда да го гонят или искат. Всеки получава заслуженото. Друг е въпросът дали го разбира, или смята живота за несправедлив.
Най-характерното за битието ни е, че това не е нещо, което подлежи на планиране. Понякога може да успеем да нагласим нещата, както искаме, друг път нищо не върви според очакванията ни, колкото и да се стараем.
Това важи с еднаква сила както за личните отношения, така и за кариерните стремежи. Животът върви най-често със спадове и върхове и се налага непрекъснато да падаме и после да се изправяме.
Не можем да получим отговори на всичките си въпроси. Не знаем кой е най-верният път, нито най-краткият. Често дори се объркваме в откриване на реалната си цел. Винаги можем да се ориентираме обаче кое е ценното за нас и да го пазим.
В живота ни е нужна вяра. Най-напред в самите нас, после в реда, на който се подчинява животът. Нужно е и разбиране на същността на битието. Животът е поток, който никога не спира да се движи напред, а и ние се движим с него. Моментът не може да бъде задържан. И ако светът ни започне да се разпада, ще бъдем ужасени и може да загубим вярата си, да се превърнем в съдници. Това не бива да се случва.
Когато нещо напусне живота ни, идва друго, което е по-добро.
Случва се молитвите ни да не бъдат чути, защото това, което искаме да задържим, трябва да бъде заменено с нещо по-хубаво.
Ако се налага да почакаме за него, трябва да се въоръжим с търпение.Хубавите неща ще намерят начин да стигнат до нас, дори да се забавят много.
Нещата, които ни напускат, не е редно да раждат страдание. Това, което ще ги замени, е ново и със сигурност по-добро за нас, нещо, което повече ни подхожда и е в хармония с нашето развитие. Не бива да губим вяра, че заслужаваме благословени неща. Ако животът не следва нашата времева линия, не означава, че се движим в грешна посока.
Една максима казва, че
когато ученикът е готов, учителят идва.
Когато сме готови да се възползваме максимално от даровете на живота, те ще се появят. Всеки трябва да чака своя час и да позволи на важните неща да стигнат до него. Като разчисти пътя им.
Коментари