На 23 септември всяка година в двете полукълба на Земята се наблюдава интересно явление - дневната светлина е в еднакво количество. Наричаме явлението равноденствие. Тогава Слънцето и Екваторът застават в една линия.
За хората, които живеят в Северното полукълбо, това е първият есенен ден, а за тези, които населяват земите на юг от Екватора, започва пролетта. За нас на север денят ще продължи да намалява до декември, когато ще настъпи зимното слънцестоене и денят ще започне отново да нараства.
Защо съществува равноденствието?
Равноденствието, сезоните и всички подобни промени, които наблюдаваме, са предизвикани от това, че Земята се върти около оста, която е наклонена спрямо орбитата на нашата планета. Наклонът е причина през половината година Северният полюс да сочи в посока към Слънцето, а през другата половина това се случва с Южния. Затова наблюдаваме сезоните.
Денят на равноденствието ли е първи ден на есента?
Отговорът на този въпрос зависи от това дали се дава от метеорологична или от астрономическа гледна точка.
Според метеорологичните представи лятото обхваща трите най-топли месеца в годината. Зимата се определя от трите най-студени, а пролетта и есента са преходните между тях. Пролетта от метеорологична гледна точка включва месеците март, април и май, а лятото е отредено за юни, юли и август.
Според метеорологията есента обхваща септември, октомври и ноември, а зимата - декември, януари и февруари.
От астрономическо гледище началото на есента настъпва, когато в Южното полукълбо светлината стане повече, отколкото в Северното. В този ден настъпва явлението, наречено есенно равноденствие.
Денят и нощта на 23 септември наистина ли са абсолютно равни?
Терминът есенно равноденствие няма нужда от специално обяснение. Буквално значи равна нощ. В деня на равноденствие на всички места по Земята ще има почти равно поделени часове ден и нощ.
Денят обаче няма да е в абсолютно същите стойности като на нощта. На този ден в Аляска примерно денят ще бъде с 11 минути повече от половината часове на денонощието; в София ще добави 8 минути и 33 секунди. Тази и други разлики се дължат на начина на пречупване на светлина на Слънцето при навлизане в земната атмосфера в различните географски ширини.
Дневната светлина е малко по-голяма като количество заради начина ни на измерване на продължителността на деня: от първия лъч на Слънцето над хоризонта, до последния проблясък на небесното светило, преди да се скрие под хоризонта вечер. Тъй като трябва някакво време, за издигането и скриването на слънчевия диск, се получава тази разлика от няколко минути.
Кога листата на дърветата започват да пожълтяват?
Когато дните започнат да стават по-кратки, дърветата дават сигнал на листата да произвеждат по-малко хлорофил и те започват да избледняват. Това се отнася до широколистните видове. Промяната в багрите зависи повече от дневното количество светлина, а не от температурите и затова не се променя през годините.
Температурите и други атмосферни условия влияят само на наситеността на багрите през есента и на това колко дълго ще се задържат на дърветата.
Сушата също влияе на скоростта на оцветяване в кафяво.
Съществува ли равноденствието като явление и на други планети от Слънчевата система?
Отговорът е категоричен, има. Всички планети около нашето Слънце се въртят около ос под наклон, което значи, че познават сезонността. Някои планети са съвсем малко наклонени, примерно Меркурий; други копират Земята, а Уран е най-силно наклонен. Сатурн например е наклонен на 27 градуса и при него равноденствието е явление, което се среща много по-рядко, през 15 години.
Коментари