Планетата Сатурн е втора по големина в слънчевата система след Юпитер. Намира се на разстояние 1.4 млрд. Километра от Слънцето и е обградена от широка 400 000 километра система от пръстени, които според учените са съставени предимно от лед. От години в научните среди циркулират няколко различи хипотези за произхода на пръстените на Сатурн. Факт е, че и други планети в нашата система са обградени от пръстени. Кое е това, което прави тези на Сатурн по-специфични и разбунва научните страсти.
За първи път пръстените са забелязани през далечната 1610 г. от Галилео Глалилей. Тогава той неправилно ги е описал като спътници. Четиридесет години по-късно Кристиян Хюгейнс, използвайки много по-мощен телескоп, ги идентифицира като пръстени съставени от космически прах и лед. През 1675 г. италианският астроном Джовани Доменико Касини открива пролуки между различните пръстени, най-голямата от които е кръстена в негова чест-деление на Касини. Два века по-късно Джеймс Кларк Максуел доказва по математически път, че пръстените не биха могли да бъдат твърди, защото биха се счупили. По-късно откритието му е потвърдено от обсерваторията Лик.
Това, което прави пръстените на Сатурн любопитни за астрономите, е обстоятелството, че за разлика от пръстените на Нептун и Юпитер, тези на Сатурн са бели. Блясъкът на пръстените на планетите се дължи на частиците лед, от които са изградени. Цветът на този лед при пръстените на останалите планети е черен в следствие на сблъсъците им с милиарди микрочастици с каменист състав, но не и при сатурновите.
Едната хипотеза допуска, че пръстените са останки от първичния материал изграждащ нашата Вселена. Противниците на тази теория изтъкват довода, че това е несъстоятелно от научна гледна точка поради факта, че основния градивен материал във вселената се е носел свободно из нея само първите 700 млн. години от нейното създаване. Друга причина за не особено широкото и разпространение е и схващането на учените, че в дългосрочен план пръстените на Сатурн не са стабилни, т.е. са се образували неотдавна.
Едуард Рош разработва теорията че, планетата се е сдобила с пръстените си неотдавна (стотици милиони години от астрономическа гледна точка). Според ученият те са се образували когато един от спътниците на планетата се е доближил твърде близко до нея и е бил разрушен от приливните и сили. Възможен вариант е да не става дума за спътник, а за астероид или комета. Поради тази причина пръстените сравнително млади и все още не са почернели.
Друга теория посочва като възможно обяснение масата на пръстените. Според привържениците на тази теория масата им е надхвърля и най-смелите до този момент предположения на учените. Така микрочастците просто не са успели да сменят цвета на пръстените, които са се формирали преди милиарди години.
Коментари