Едни от изначалните човешки слабости са греховете. Няма безгрешни хора и това е аксиома, която не подлежи на съмнение. Греховете са това, което руши хармонията между Бога и човека, защото влекат душата надолу, притъпяват ума и човешката съвест и обезсилват волята.
За да спаси човека, Бог го призовава чрез светото тайнство Покаяние. То е свещенодействие, при което вярващият християнин искрено се разкайва за греховете си и Господ му дава своята милост и опрощение чрез духовните пастири.
В това тайнство лек получават духовните болести, снема се духовната нечистота и съгрешилият получава опрощение, връща си чистотата, добита с кръщението. Затова на това тайнство се гледа като на духовна лечебница.
Отхвърлянето на бремето на греховете оживява духом покаялия се и той лесно може да намери загубения християнски път. Покаянието не започва в момента на изповедта, а много преди това, когато човекът осъзнава нуждата да свали товара на греховете си, да изповяда своето разкаяние за тях и да помоли за прошка. Затова изповедта се явява актът на покаянието, а самото покаяние е състояние на духовния живот.
Самото покаяние е действие, при което Бог очаква от съгрешилия да осъзнае тежестта на греха си, да поиска да го премахне и да промени живота си. Сърдечното и искрено покаяние е задължително, за да има развитие на това тайнство, което дълбоката си същност представлява промяна.
Преди покаянието е нужно не само да се помолим, но и да обърнем поглед навътре към душата си, да преосмислим случилото се и да направим своята равносметка. Така отваряме вратата на духовната лечебница.
Не е нужно непременно изповедта да се прави пред духовно лице. Покаянието вътре в себе си, ще донесе опрощение, както казва сам Исус. Великото тайнство на духовно очистване зависи от личния духовен принос на човека чрез осмисляне и разкаяние, съпроводени с желание за промяна, а не толкова в изговарянето на тези мисли пред духовно лице.
Няма грях, който не може да бъде опростен, според каноните на вярата, а това дава упование във великата божа любов към хората. Към това тайнство може да се постъпи по всяко време и особено наложително е след тежко провинение. Изповедта и покаянието трябва да се повтарят до тогова, докато човек се научи да не греши, да стои здраво на краката си и да не пада, разбирано в духовен смисъл.
