Цицерон е римски политик, адвокат, писател, философ. Той е най-прочутият римски оратор. Животът му съвпада с падението на Римската република.
Марк Тулий Цицерон е роден на 3 януари 106 г. пр. н.е. в Арпинум. Апогеят на политическата му кариера е през 63 г. пр. н. е., когато заема консулска длъжност и успява да разкрие заговор, който е планиран от сенатор Катилина. Катилина е бил сред приближените на бившия диктатор Сула.
Участниците в заговора се опитвали да завземат властта в Рим като се саморазправят с членовете на Сената. Но Цицерон успява да научи за готвения заговор преди и той да бъде убит. Именно неговите речи пред Сената, в които обвинява Катилина за заговора, успяват да убедят сенаторите във вината на съзаклятниците. Речите на Цицерон срещу Катилина се превръщат в образец за ораторско майсторство, а разкриването на заговора го прави още по-известен.
В периода между септември 44 г. пр. н. е. и април 43 г. пр. н. е. Цицерон произнася в Сената и пред Народното събрание знаменитите си обвинителни политически речи срещу Марк Антоний – т.н. Филипики. Но поради предателство на Октавиан, по време на сключването на втория триумвират с Марк Антоний и Лепид през октомври 43 г. пр. н. е., Цицерон и 16 други видни привърженици на републиката попадат в проскрипционните списъци.
Цицерон е убит през декември същата година, докато се опитвал да напусне Италия. Главата му и дясната му ръка се доставят на Антоний и той нарежда те да бъдат побити на кол на ораторската трибуна на римския форум.
В творчеството на Цицерон се открояват три теоретични трактата: За оратора, За държавата и За законите. Те са написани в периода 55-51 г. пр. н. е. По образец на диалозите на древногръцките философи Платон и Аристотел.
Предлагаме ви да прочетете кои са шестте грешки, които според Цицерон човечеството допуска непрекъснато:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите;
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени;
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, само защото не сме способни да го направим;
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания;
5. Пренебрежението към усъвършенстването на духа и липсата на навик да четем и учим;
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и начин на живот.
