Моите коментари

Да добавя и д-р Джон Нютон :) Хубав коментар Мишо!

Всичко е вярно в статията, а чувството, когато загубим любим човек е..... няма такава друга душевна болка. Ако прочетете книгите на д-р Нютон ще можете да облекчите болката от загубата на близък.

статията е интересна , но и снимката до очния контакт не остава по-назад ;)не искам да прозвуча като феминистка , но ми хареса, че мъж си е заровил главата :DDDD

Не ми беше странно.Тя и е дъщеря. Майка ми не е силна като мен и най-вероятно в последните си мигове се е притеснявала за нея. От години все ми казваше "Пази майка си,тя не е като теб".

В третия абзац пише, че сънищата са компенсация на емоционалната ни сдържаност. Как тогава да си обясня, че някои мои сънища стават реалност до малките подробности (да се счупи точно определена част от автобус два часа след като съм го сънувала) и много подобни истории.Относно това да сънуваш починал вярвам, че е плод от това че ни липсват.

То и у нас се случва нещо, но само вечер когато сме си легнали (аз и детенцето ми). Рядко е , но просто се завивам през глава, гушвам си детето и оставям телевизора да работи. Как ли не ще стана да проверя.

И аз бях свидел на една много загадъчна среща между дъщеричката ми и нейния дядо. Това се случи около седмица след смъртта му. Детето се събуди сутринта, седна в края на леглото,гледаше в празния коридор и започна да се усмихва. Когато я попитах на какво се усмихва тя каза : "Дядо е тук" и започна да вика с ентусиазиран глас "Дядо, дядо, дядо ..... " .Казах и че няма никой в коридора , а тя - "ето го , тук е ". Тогава беше на 2г. и 1 месец и не й бяхме казали, че вече него го няма.