Моите форумни теми

От малка сънищата са ме карали да се страхувам за реалния ми живот и този на околните ми. Като ученичка съм разказвала за тях и са били взимани на присмех. Пораснах, започнах работа, сближих се с някой колежки и малко по-малко започнах да разказвам отново. Отначало и те не вярваха или по-скоро не искаха докато не се случи случката. Сънувах, че отиваме на работа и по средата на моста , служебният ни транспорт чупи оста си на предна дясна гума. Събудих се и пак започнах да мисля. До кога с тези неприятни сънища. Както и да е . Аз първа се качвам в автобуса ни и малко преди съответния мост се качват другите две колежки. Едната седеше винаги до мен, а другата пред моята седалка. Както всяка сутрин започнахме да си казваме как е минала вечерта и когато чуха за съня ми едната каза с усмивка на уста :Тази пък друга луда. Какви глупости сънуваш" , а другата малко суеверна каза "не казвай съня си преди да стане 12ч." Докато го обсъждахме нещо стана с рейса и за малко да направим верижна катастрофа. На същото място точно по средата на моста(най-високата му точка). Шофьора едвам спря и веднага излезе през вратата. Малко след това се показа и каза слизайте,автобуса се счупи. С него сме приятели и го попитах какво по-точно се е счупило (от любопитство заради съня ми) и познайте ..... същата предна дясна ос. Никога няма да забравя изражението на моите колежки. От него случай не се притеснявам да споделям за сънищата си. Приятелите започнаха дори да ми казват "хайде сънувай, че печеля от тотото". Как да им обясня, че на аз контролирам сънищата си.