Провален живот

Провален живот
Да започнем така, преди 4 години всичко ми беше наред, бях студент, имах приятели, забавлявах се, разбирах се с родителите си.

Да кажем, че до това време имаше човек, който обичах и уважавах. Единствено заради него не правех нищо, с което да го разстроя или нараня. Но изведнъж го загубих и се започна…

Малко по малко навлязох в такава компания, която започна да ме дърпа на долу. Тогава не го осъзнавах. Намерих утеха в леките наркотици( тревата). Започнах да пуша постоянно. След време започнах да продавам и реших да си играя на престъпник.

Това беше преди 2 години, събрах ме се няколко познати и решихме, че ще бием и ще грабим. До 2 седмици оформих плана кой да оберем, как да стане (тогава си мислех, че това е нещо, с което ще успея, ще направим няколко удара, ще направим парите, и ще ги вложа в по голямо количество наркотици за да се развия и да продавам на едро.

Така направихме и 1-я удар… Парите в джобчето и хайде за София да „напазарувам”…

След няколко дена се стигна до там, че ги хванаха, всичките бяха се издънили, няма значение как, но стигнаха до мен… и изведнъж се озовах в клетката-ареста (да напълно заслужено, просто грешката беше моя)…

От там дела, дела докато се стигне до минималната присъда. През това време никой не вярваше, че аз, момчето, което не е лишено от нищо - пари, дрехи, храна, приятели, може да направи такова нещо.

Минаха 9 месеца в дела и най - накрая ми дадоха ефективна присъда (почти година) при чл. 5- 15 това означава 5 минимум и 15 мах. в години.

Изведнъж останах сам, дори и родителите ми не искаха да ме видят - беше ги срам от мен. Приятели….не ми останаха, освен 2 ма, които се грижеха за мен докато бях в затвора.

А повярвайте ми, там не е лесно да оцелееш когато си на 19 години. Както и да е и там имаше хора, които познаваха родителите ми и ми помагаха.

Изтърпях си наказанието и излязох. И изведнъж уоооу се разхождам из улиците виждам нормални хора, с който можеш да проведеш нормален разговор, радвах се на пеперудите, на чистия въздух на това, че можех да се разхождам свободно.

Трябваха ми 2 седмици да свикна да вървя 500 метра без да се изморявам. Но бях почти сам, идваха ми пари от тук от там, но не стигаха (родители те ми още не искаха да ме виждат).

Какво да правя с това свидетелство за съдимост, никъде не ме искат на работа. Е, захванах се пак да продавам трева. И сега цикля на едно място, разбит от живота още в навлизането му в него…

Нямам доверие на никой, изпаднах в депресия, взех да отслабвам с голям темп, изгубих апетит, останах 63 кг. Реших, че ми трябва промяна. Взех си животно, станах вегетарианец, започнах да търся нови преживявания, но отново си останах същия..(нямаше го желанието за живот)

А въпроса с жените – нямам доверие и в тях, да не остана предаден отново.

Постоянно ме канят на някакви събирания и редовно се някоя ме е харесала, но винаги я режа в края на ноща..(веднага сигурно си мислете тоя е педал хахах, е не не съм 100% ), но не мога да се отпусна.

Не мога да правя нищо с радост, не мога да се отърва от шибаната депресия, нито да си върна килограмите.

СЪВЕТВАЙ ТЕ МЕ, ДА ВИДИМ ВИЕ КАКВО ЩЕ ИЗМИСЛИТЕ.
[научи повече...]

Рейтинг

4
Общо 3 гласували
5 1
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (8)

Мони
Мони
09.02.2014 00:06
Млад си, вземи се в ръце, постави си цел и я постигни. Започни да спортуваш, това ще ти помогне за депресията и килограмите. Виждам че историята ти е от преди повече от година и силно се надявам да си по-добре вече!
2
0
Алина
Алина
25.01.2014 08:56
Само Бог ще ти помогне непрестанно се моли дявола те е бутнал в мрежите си но в името на Исус имаме Победа нека Бог те освободи Амин.
6
0
mihala
mihala
25.01.2014 04:28
Попаднал си в много лош капан на злото и ще трябват много труд и усилия за да излезеш от него.Ако излезеш, значи ще бъдеш герой.Постарай се да бъдеш герой.Това може да стане като си намериш друго хоби, а не наркотици.С тях увреждаш не само себеси, но и другите , на които продаваш, а вярвам,че не мислиш злото на другите.Наркотика е мистично преживяване, а добрата мистика е в църквата.
3
0
Надя
Надя
24.01.2014 21:48
Здравей,и моят живот е тежък и преминах през много трудности,но трябва да се вземеш в ръце.Отново да си върнеш живота,който си имал преди,намери си приятелка,търси си работа и не спирай да търсиш,до като не намериш.Търси контакти с нови хора,спри тревата.Мисли положително.И всячески се опитвай да пребориш депресията и мисли за хубави неща.И поговори с родителите си и го помоли да ти простят за стореното.Всички грешим и сме хора.И те могат да ти помогнат,малко или много.Успех и ако искаш ми пиши.
3
0
strong111
strong111
12.10.2012 02:23
охх по добре вие ми оставете съобщение защото си оставяте само никовете и няма как да ви намеря
0
0
юки
юки
05.10.2012 13:17
здрастиѝ!и аз като теб съм преминала през падението на наркотиците и алкохола.И аз като теб станах вегетарианка и сега закърпвам положението някак.
Аз бих те посъветвала да се запишеш да учиш висше образование и да спреш да продаваш трева,все ще намериш някаква друга работа. а най-добре попрочети някои книги на Петър Дънов,мен ме издигат всеки ден по малко.
Да си призная аз все още пуша трева от време на време,но не бих продавала .
Изглежзаш ми свестен и нормален човек,не си си загубл разсъдъка, да знаеш ,че има много хора като теб които се борят за да намерят смисъла на живота си.Почти всички сме така,без значение кога и по какъв начин сме сгафили в живота,няма безгрешни хора,важното е да продължаваме да израстваме духовно и нравствено.
Пожелавам ти късмет и щастие ако искаш ми пиши на
1
0
strong111
strong111
27.08.2012 19:52
Добре, пеши ми на лично как да се свържа с теб
1
0
Цветелина
Цветелина
15.08.2012 13:04
Здравей,прочетох историята ти и ми стана много тъжно. Не съм преживяла нищо от това което ти се е случило,но бих желала по някакъв начин да се опитам да ти помогна.
Трудно е да си сам и никои да не те разбира. Поне според мен трябва все пак да продължиш да живееш, опитай се да докажеш на всички,че си се променил и,че ще успееш в живота.Ще ти е трудно и то доста, но ако имаш търпение ще постигнеш много неща-изпитала съм го лично и знам,че за всичко се иска търпение и упоритост.Все още си млад живота е пред теб не се предавай бори се никой не е постигнал много като се е отказал. Незнам дали много ще ти помогна с моийте глупости,ако имаш нужда да си пишеш с някой,които до известна степен ще те окуражава аз съм насреща.. и пак ти казвам не се отказваи бори се :)
0
0