Имах възможности, но всичко се провали
редакция:
Здравейте! Ще ви споделя моята история, свързана с танците.
Никога преди не съм имала мечта да бъда танцьорка. Майка ми много харесва танците и ме записа първо на спортни, а после и на модерни танци. Ходех на тези танци с една приятелка.
Когато ходех на модерните танци се чувствах страхотно, въпреки, че бях новачка. Не учехме кой знае какви танци, нито се състезавахме, но на мен много ми харесваше там. Това беше през 2008 год., когато бях 4 клас.
През същата тази година почина баба ми. На датата, на която щяхме да имаме коледно представление, аз трябваше да отида на погребението и не можах да танцувам. След това нещата така се получиха, че спрях да ходя на танците.
Минаха четири години от тогава. Напоследък много се интересувам от танци, намирам клипчета в интернет, уча ги, но не е същото.
Когато отидох на нещо като кастинг, за да ме вземат на модерните танци, треньорката каза, че съм много ритмична и бързо схващам.
Сега, четири години по-късно, непрекъснато се чудя какъв можеше да бъде животът ми, ако бях продължила. Дали можех да стана танцьорка наистина?
Сега танцувам всеки ден сама вкъщи, доставя ми невероятно удоволствие, но какво от това - вече е твърде късно. Когато момичета от училището ми танцуват на сцената, винаги ми става гадно, защото можеше това да съм аз, но заради обстоятелствата и баща ми, трябваше да се откажа.
Моят голям проблем винаги са били нервите ми и страха ми от провал. Много искам да се състезавам, да съм на сцена, но се страхувам, че ако започна отново да ходя на танци, няма да успея, ще се проваля....за пореден път.
Казвам за пореден, защото тази учебна година провалих всичките си шансове да отида в елитно училище.Успехът ми не е добър, много съм нещастна в училище, сред хората, с които съм.
Затова нищо друго не ми остана освен танците. Искам да ви попитам: вие как мислите, дали да опитам отново ?
Дано можете да ми кажете какво да правя, защото аз не знам вече.
Моля за коментари.
Благодаря ви.
Никога преди не съм имала мечта да бъда танцьорка. Майка ми много харесва танците и ме записа първо на спортни, а после и на модерни танци. Ходех на тези танци с една приятелка.
Когато ходех на модерните танци се чувствах страхотно, въпреки, че бях новачка. Не учехме кой знае какви танци, нито се състезавахме, но на мен много ми харесваше там. Това беше през 2008 год., когато бях 4 клас.
През същата тази година почина баба ми. На датата, на която щяхме да имаме коледно представление, аз трябваше да отида на погребението и не можах да танцувам. След това нещата така се получиха, че спрях да ходя на танците.
Минаха четири години от тогава. Напоследък много се интересувам от танци, намирам клипчета в интернет, уча ги, но не е същото.
Когато отидох на нещо като кастинг, за да ме вземат на модерните танци, треньорката каза, че съм много ритмична и бързо схващам.
Сега, четири години по-късно, непрекъснато се чудя какъв можеше да бъде животът ми, ако бях продължила. Дали можех да стана танцьорка наистина?
Сега танцувам всеки ден сама вкъщи, доставя ми невероятно удоволствие, но какво от това - вече е твърде късно. Когато момичета от училището ми танцуват на сцената, винаги ми става гадно, защото можеше това да съм аз, но заради обстоятелствата и баща ми, трябваше да се откажа.
Моят голям проблем винаги са били нервите ми и страха ми от провал. Много искам да се състезавам, да съм на сцена, но се страхувам, че ако започна отново да ходя на танци, няма да успея, ще се проваля....за пореден път.
Казвам за пореден, защото тази учебна година провалих всичките си шансове да отида в елитно училище.Успехът ми не е добър, много съм нещастна в училище, сред хората, с които съм.
Затова нищо друго не ми остана освен танците. Искам да ви попитам: вие как мислите, дали да опитам отново ?
Дано можете да ми кажете какво да правя, защото аз не знам вече.
Моля за коментари.
Благодаря ви.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 2
51
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Иначе препоръчвам ти филма ''Ще танцуваме ли''с Дженифър Лопес за кураж. :)