Този път и мама го видя

Отново ми се налага да разказвам от чуждо име, но така е когато приятелката ми мисли, че никой освен мен няма да и повярва.

И така отново става въпрос за същото момиче, което ми е най-добра приятелка от доста дълго време. Един ден както си стояхме е си пиехме кафето и си говорехме, отворихме темата за починалите ни роднини и тя ми каза:

-Знаеш ли кво стана миналата година.
-М не.
-Е, как не, аз не ти ли я бях разказвала тази история ?
-М, не.
-Е и по добре, че ако ти я бях разказала едва ли щеше да повярваш.

- Е, сега не говори глупости знаеш, че до сега съм вярвала на всяка твоя история без значение колко откачена и странна звучи

-М, добре, ще ти кажа. Значи веднъж се връщахме от село и носехме някакви багажи и се качваме по стълбите. Татко носеше торби и аз и Роско (малкия и брат) също, само мама имаше свободна ръка за да отключи, аз стоях зад нея.

Тя завъртя ключа и отвори вратата, след което направи крачка и изведнъж извика спрете бабката. Понеже аз бях най - близо зад нея я видях също. Точно както я помня с патеричката, със забратката как крета покрай стената на банята (виждах сянката и по стената не самата нея).

Изведнъж изчезна, а с мама се спогледахме и продължихме навътре. После на вечеря казахме на татко и Росен какво сми видели и те ни казаха цитирам"Абе вие двете май откачате тоя прах за пране лошо ви действа " .

- Човек, това истина ли е - попитах я аз доста изумена ?
-Да напълно сериозна съм и до сега неможем да си обясним с мама какво сме видели. Аз и преди ми се е случвало да я виждам и веднъж даже ми се счу гласът и как ме вика по име, но мама не ми вярваше докато и тя не я видя.

- Чесно да ти кажа и на мен понякога ми се струва че виждам моята баба как минава покрай мен но когато се обърна няма нищо.

И така после сменихме темата говорехме дълго и после тя си тръгна. Само да уточня, че баба и живееше при тях в същата тази къща, в която живеят и до сега и там се и самоуби.