Под водата живее цивилизация от рибо-хора и понякога се случва да се сблъскваме с тях. Колкото и фантастична да ни се струва тази хипотеза, фактите са си факти.
Още през 60-те години на миналия век било доказано наличието на високо умствени способности при делфините. Мозъкът им по размери е сравним с човешкия, а броят на гънките в него е два пъти повече.
Сега е доказано още, че делфините работят и с колективна памет, присъщи са им отъждествяването със собствено отражение в огледалото, абстрактното мислене и предаването на получените навици от поколение на поколение.
Според една хипотеза не е изключено тези животни някога да са били хора, а представителите на мистериозната раса от рибо-хора и досега да живее на дъното на Океана.
Според антрополозите още през квартернера, когато започнало охлаждането, предците на днешните хора са водели полуводен начин на живот по крайбрежието на Индийския океан.
Продължителното плуване е довело до изчезването на космената покривка, образуването на подкожна мазнина, а гмуркането - до развитието на хриле.
И Херодот, и Платон смятали хората първоначално за амфибиоподобни и не изключвали възможността те да имат своя подводна държава. Древноиндийски текстове пък разказват за подводен народ, наречен данави.
Според философа Канциний края бреговете на Испания живеело същество, чието лице приличало на човешко, растяла му бяла брада, а по външност напомняло жаба. Хрониките от ХІV - ХV век свидетелстват, че такова същество може да се срещне по бреговете на безоточното езеро Ван, което е разположено в Арменското плато, Източна Турция.
Срещи с "морски хора" стават и в наши дни. През 1961 година плаващо същество с човешка глава било забелязано в залива Салданя. През 1979 г. невероятно животно с дълга опашка и тяло, покрито с черни косми, било открито на брега на река Вижес, разказва в. "Феномен".
Описанието на морските човекоподобно във всички случаи е идентично. Малко под средния ръст, плътно телосложение, с изпъкнал корем, стъпала-плавници, на ръцете - четири пръста, съединени с ципи.
