Как отбелязваме Велика събота

На Велика събота православната църква почита последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.

В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в Ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите.

Богослужението започва от сутринта и продължава до края на деня. Събота вечер плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

В Страстната събота преди изгрев слънце се замесват великденски обредни хлябове и домашни козунаци. Те са израз на почитта към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават великденски яйца, козунаци, ястия, питки, приготвени за празничната трапеза на Великден.

Тези, които не са боядисали яйца още, могат да го направят в събота. В полунощ на събота срещу неделя християните се поздравяват с Христос Возкресе! - Воистина возкресе! и си пожелават здраве и благоденствие.

Храмът се обикаля със свещ, която трябва да се занесе мълчешком вкъщи, като се внимава да не угасне.

Свещите се палят със свещения огън, донесен от Йерусалим малко по-рано. Огънят е най-великото чудо, което се случва в параклиса на Божи гроб.

За да се избегне и най-малкото съмнение, че огънят се запалва след човешка намеса, параклисът на Божи гроб се ревизира за всякакви запалителни средства.

След което входът на Божи гроб се запечатва с голяма пита с пчелен восък. Върху него поставят печатите си духовниците от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб.

Един час по-късно в църквата идва и православният патриарх на Ерусалим, който влиза в параклиса. Всички присъстващи са в трепетно очакване, тъй като според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден за човечеството, храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.

Какво се случва в параклиса на Божи гроб вижда единствено ерусалимският патриарх. Според поверията едно от кандилата над Божи гроб се запалва от само себе си.

Известно време пламъкът не топли и не пари. С него патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма.

Оттам насетне свещеният огън тръгва по целия свят. На всеки Великден и българска делегация донася огъня със специален полет.