Един от най-влиятелните пирати в историята е била Чинг Ши. След смъртта на съпруга си тя става главатар на 50 000 пирати и само името ѝ е карало дори най-опитните капитани на кораби да настръхнат.
Чинг Ши е била обикновено провинциално момичета, която като повече провинциални жени в началото на XIX, се е изхранвала чрез проституция. Животът ѝ обаче се промяна напълно, когато среща бъдещия си съпруг Чжен И.
Бъдещата жена пират е израснала в Югозападен Китай и работела на плаващ бордей. На него тя се запознава с пирата Чжен И, който се влюбва в нея и двамата се женят.
Чинг Ши обаче е пожелала да участва наравно с другите мъже в работата на кораба. С течение на времето започнала да се включва и в организирането на пиратската дейност.
Когато се женят, пиратската двойка са притежавали малка флота от 200 кораба, а след като Чинг Ши поема управлението, броят на корабите нарастват на 1800.
Година след сватбата им обаче Чжен И умира в битка, а целият флот остава в ръцете на неговата съпруга. След смъртта му неговата вдовица става главатар за 50 000 пирати и няма никакво намерение да се провали.
Тя изготвя стриктни правила за екипажа и е безкомпромисна по отношение на спазването им. Едно от тях гласяло, че веднага след нападeние всеки трябва да регистрира откраднатите ценности и да ги раздели с другарите си.
Корабът, които първи нападне, получава 20% от печалбата, а останалото се разделяло между останалите пирати. Ако някой е хванат, че е укрил от заграбеното, е подлаган на бичуване, в някои случаи и на обезглавяване.
Китайската кралица на пиратите настоявала и подчинените ѝ да са верни на съпругите си. Тя им позволявала да сключат брак, но при изневяра наказвала изменника със смърт.
Китайската флота все се оказвала не достатъчно подготвена за ударите на Чинг Ши, че се наложило императорът да сключи примирие с нея. Той поискал да прекрати пиратската си дейност в замяна на това ѝ обещал да задържи цялото си богатство, без да бъде съдена.
Чинг Ши приема предложението и се връща в родния си град Гуандун.
Жени се за един от своите подчинени и заедно отварят заложна къща, която ръководи до смъртта си през 1844 година.
