Прокълнат храм носи беди в Ботевградския край. Манастирът е наречен Св. Мария, но всички наоколо го знаят като Нанковския манастир и изтръпват само при споменаване на името му. Заради бедите, които се смята, че е причинила светата обител на местните хора, те вече не смеят да припарят около нея и са напуснали всички къщи, намиращи се в близост до манастира.
Останките от манастира могат да бъдат открити в една от махалите на село Липница. Вече години наред храмът се разрушава, но дори това, което е останало от него, продължава да сее нещастие навред.
Говори се, че причината за всички беди е проклятие, което тегне над светинята. Легендата разказва, че преди много години, когато селцето било още под турско владичество, един турчин събрал няколко камъка от манастира.
Смятал с тях да съгради къща за семейството си, което по това време било в Турция. Докато пренасял събраните камъни към съседното село обаче, го срещнал един човек, който му съобщил, че жена му и децата са мъртви. Обзет от скръб, мъжът проклел манастира, пише България днес.
От този ден нататък светата обител се разрушава, а всеки, дръзнал да се доближи до нея, бива застигнат от тежко проклятие. Местни хора разказват, че в една от къщите, издигащите се край Нанковския манастир, някога имало трима братя.
Един ден първият се почерпил, замаял се и паднал в една локва. Издъхнал на място, защото се задавил с водата. Нещастие застигнало и другите му родственици. Вторият брат изгорял при пожар, а третият си отрязал крака, докато вършел дворна работа.
Проклятие застигнали и местен жител, които преди повече от петнадесет години предложил на свои съселяни да правят курбан на мястото и да го укрепят. Въпреки това храмът продължавал да сее смърт сред местните хора.
Нещастията продължаваха да прииждат, спомня си 70-годишният Динко Пешев, според когото светата обител е строена между 12-ти и 14-ти век от някакъв специален камък.
Динко и няколко негови съмишленици положили много усилия, за да реставрират мястото, но всички пострадали при доста мистериозни обстоятелства. Той самият останал без крака, а съселяните му починали един след друг.
