Един находка на българските археолози разкрива сложните и смъртоносни отношения между представителите на българската аристокрация в Добруджанското деспотство. Екипът на доц. д-р Бони Петрунова откри уникален пръстен, използван за убийства.
Находката няма аналог в българската история и археология.
Пръстенът–убиец представлява семпла халка, към която е припоена кръгла фасета. Тази фасета или миниатюрна кутийка, е куха, с отвор в единия край. Предназначението ѝ е да побере достатъчно отрова, която да убие нищо неподозиращата жертва.
Отворът в долната част на кухината позволява убиецът незабелязано да сипе отровата в чашата или чинията на набелязаната жертва. Бижуто не се отличава с крещящи орнаменти или размери. Само изящната изработка подсказва високата му стойност.
Артефактът е намерен при разкопки в крепостта Калиакра. Твърдината е по-известна като непревземаемата столица на Добруджанското деспотство (известно още и като Карвунското княжество).
Градът изживява своя разцвет през втората половина, когато начело на княжеството е деспотът Добротица, на когото по-късно е кръстена и Добруджа.
Добротица се доказва като мъдър владетел и опитен военен стратег. По време на неговото господство, както и по време на управлението на сина му - Иванко Тертер, градът процъфтява.
Непристъпните скали на нос Калиакра осигуряват естествена защита на столицата на Добруджанското деспотство, а малка, но добре оборудвана флота пази крепостта по море. Плодородните поля на Добруджа осигуряват богата зърнена реколта, която по море се изнася за Италия и Испания.
Учените нямат никакво съмнение относно предназначението на открития предмет. Този пръстен не е изработен за да краси ръцете на някой от васалите на Добруджанските владетели, предназначението ме у да сее смърт.
Бижуто е намерено отделно от останалите открити над 30 златни накити и комплекти, сред които обеци с бисери, златни пръстени и уникални златни монети.
Пръстенът-убиец се отличава с нехарактерна за нашите земи изработка, което кара авторите на откритието да предполагат, че той е направен най-вероятно в Италия или Испания.
Добруджанските владетели са поддържали добри търговски отношения с родината на Борджиите и според българските учени с голяма точност може да се допусне, че отровите, използвани за дворцови убийства, са били доставени именно от там.
Части от водопроводи, бани, както и полуразрушената резиденция на последния български владетел на крепостта Калиакра – Иванко Тертер, все още напомнят за величието и красотата митичното укрепление.
Това, което поразява посетителите на природния и археологически резерват Калиакра, са десетте гробници на аристократи, приближени до Деспотица, както и десетките гробове, разположени в Предградието на крепостта.
Авторката на зловещата находка - доц. Бони Петрова, смята, че има голяма вероятност пръстенът-убиец да е изпълнил предназначението си. Българската история изобилства от случаи на политически и дворцови убийства и историята на Добруджанското деспотство не прави изключение.
Враждата между Добротица и наследникът му Иван Тертер завършва със съмнителната смърт на Добротица, както и с гибелта на голям брой приближени до него благородници и аристократи.
Коментари