Багдадската батерия е общото название на няколко артефакта, намерени по земите на древна Месопотамия, днешен Ирак. За първи път за тези странни устройства се заговаря през 1936 г., когато по времето на разкопки край древния град Хюиут Рабуа, край Багдад, археолозите откриват странна малка ваза. Този 15-сантиметров съд от светложълта глина впечаталява историците. Те го прибират в складовете на Националния музей на Ирак в Багдад и без колебания го датират от началото на новата ера или отпреди 2000 г.
Малката ваза съдържа цилиндрично парче от мед, дълго 12, 5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръбът на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав в съотношение 60/40 процента, а дъното му е запушено с нагънат навътре меден диск, който пък е застопорен с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта учените открили и следи от действието на киселина.
Светът обаче научава за съществуването на Багдадската батерия две години по-късно, когато Уилям Кьониг – германският директор на Националния музей на Ирак, открива в складовете странната ваза. След като я подлага на сериозен анализ, немският археолог заключава, че уредът произвежда електричество и се е използвал от древните жители на Месопотамия за галванизиране на съдове. Твърдението на д-р Кьониг обаче е посрещнато на нож от научния свят, тъй като това би означавало, че нашите предци са успели да създадат батерия цели 1800 г. преди Алесандро Волта да патентова своето откритие.
Въпреки многото експерименти, които били провеждани в продължение на повече от 60 години след откриването на багдадските батерии, науката все още няма категорично обяснение за какво точно са служели те.
Багдадските батерии остават обвити в мистериозен воал. Не се знае точно кога и от кого са направени, а още по-малко е известно конкретното им предназначение в живота на древните хора. В последните години тези въпроси все по-често се задават и е съвсем възможно в най-скоро време да разгадаем една от големите тайни, която нашите предци са ни завещали.
Коментари