През викторианската епоха бозайниците са били поставени на върха на еволюционното Дърво на живота, създадено от Чарлз Дарвин. Мъдрият гарван е бил винаги персонаж от фолклора на много народи.
Според предишни изследвания мозъците на птиците са прекалено малки, за да имат мозъка на бозайниците. Легендите за гарваните са известни от най-древни времена, още от басните на Езоп.
Но учените смятат, че всъщност птиците са доста умни създания. Когато намерят вода, която е с ниско ниво и не могат да я достигнат с човките си, те започват да хвърлят на дъното камъчета.
По този начин те повдигат нивото на водата и успяват да достигнат до желаната течност. Японските гарвани са намерили нов начин за чупене на орехи. Те взимат орех и кацат близо до светофар.
Щом светне червено, те хвърлят орехите на улицата и след като колите минат върху тях и ги счупят, гарваните взимат само ядките. Когато гарваните се опитват да счупят черупка на охлюв, те търсят камък.
С него разбиват черупката и изяждат охлюва. Отново с помощта на камък те могат да счупят и по-твърда черупка на яйце. Ново изследване на учените доказва, че гарваните са изключително интелигентни.
В Нова Каледония гарваните не само използват камъни, но дори създават цели инструменти, с които си помагат. Те са направени от дървета и корави стъбла и изпълняват функцията на куки.
Ако се налага да достигнат до храна, която може да бъде извадена само с помощта на тънка дълга пръчка, гарваните използват пръчка, която с помощта на човката изтъняват до желаната форма.
По този начин взимат храната си маймуни, когато се хранят с мравки, които ловят с помощта на облизана пръчка. Гарваните от Нова Каледония използват до три вида инструменти, за да се доберат до желаната храна.
В същото време физиологически не е ясно как птиците, които не могат да имат интелекта на бозайниците, достигат до такова умствено развитие. Оказва се, че мозъкът на гарваните е по-голям от този на повечето птици.
