Моите форумни теми

Години наред четем различни теории за света. Учените са достигнали до определена точка във вселената и казват, че има още много до края. А има ли край? Какво сме ние във тази безкрайна вселена? Не Ви ли плаши самата мисъл, че ние живеем във Слънчева система, която се смята за по-малка от прашинка във цялата вселена? Във какъв времеви милениум живеем ние всъщност и каква е нашата мисия на този свят? Предполагам някои от Вас знаят за теорията, която предполага, че света, в който живеем е огледален образ на друго измерение далеч от нашите представи. Че там живеят хора, който изглеждат като нас, но са всъщност. . . различни. Че ги заобикаля същата природа като нашата. Че говорят същите езици като нас. Че водят същите войни като нас. Възможно ли е това? Всичко, което виждаме плод на нещо друго ли е? Какво виждаме когато умрем? Какво се случва със нас? Дали самоубийството ни струва вечно печене във Адските клади? Желая да повярвам, че не сме сами във тази огромна вселена, защото само мисълта, че нещо друго, нещо непознато може би в момента ни наблюдава ме кара да настръхна до кости. . . Искам отговори. . . Отговори, който няма кой да ни даде. . .

Реално ли е според вас? Дайте си мнението за огледалните светове

Съществото, което наричаме Дявол или Сатана винаги бива свързано със злото. Защо ли? Всъщност истинското му име е Луцифер. Той е един от синовете Божи и е паднал ангел. Неговата история е следната: Той много е обичал баща си за това се е опитвал винаги да е по-напред от братята си. И веднъж от една малка проста грешка той бива прокуден от Рая завинаги и става паднал ангел. От ярост към несправедливостта той създава Ада. Всъщност Луцифер изобщо не е бил лош както е оприличаван навсякъде. Той просто е бил паднал ангел, който искал отмъщение. Тогава защо той бива смятан за зъл? Защо всичко лошо е свързано със него? Предполагам Вие, както всеки си представяте нашата тема на разговора Дявола като човек на два крака, със копита, големи рога и огромни черни криле? Познах, нали? Е, грешите! Всъщност обликът на нашия Дявол е ангелски. Как изглеждат ангелите питате? Представете си нашия герой Луцифер като красив мускулест мъж, облечен в бяла тога и с големи бели криле. Това е истинския Ви Дявол, истинската Сатана, не тези грозни картинки представени от нечии несполучлив опит. Човешкия вид от десетилетия се опитва да втълпи във ума на всеки, че Сатаната е зло, но всъщност, повярвайте ми, злото сме Ние самите, приели човешки облик, вършейки злини и винаги опитвайки се да прехвърлим вината на друг.

Беше тъмна и мъглива нощ. Звездите не се забелязваха, дори самото небе не се виждаше. Мъглата беше толкова гъста, че нищо не се виждаше на повече от метър. Толкова гъста, че "поглъщаше" краката ти до колене. Въздухът беше студен и можеше да видиш собственото си дихание. По каменната пътека се чуваше тропот на бързи крачки. Женски крачета крачеха нетърпеливо, ту вървейки, ту подтичвайки. Усети се тази особена енергия, това неприятно чувство. Усети се страх. Жената беше уплашена. По аленото и лице бяха избили ситни капчици пот, носът и бузите и бяха придобили рубиново сияние. Тя дишаше накъсано и поглеждаше зад себе си, създавайки си илюзията, че някой я преследва. Но дали някой наистина я преследваше? Тихият шум от женски крачета изведнъж беше приглушен със втори шум. Шум от бавни, решителни и тежки крачки. Чуваше се тежко дишане, като чели борейки се за въздух. Момичето забърза крачка колкото беше възможно. Вторите стъпки също станаха по-бързи. Женското прелестно същество беше уплашено до смърт. Прегърнало здраво наметката си, то тичаше ридаейки, молейки се за чудо. . . молейки се за право на живот. Изведнъж тежките стъпки се превърнаха във пълзене. Бързо пълзене. Стъпките спряха. Момент тишина. . . Приглушен писък пробуди нощта.