Anonimen
Новак
Анонимендобави форумната тема: Шепнещият в тъмнинатапреди 9 годиниБеше тъмна и мъглива нощ. Звездите не се забелязваха, дори самото небе не се виждаше. Мъглата беше толкова гъста, че нищо не се виждаше на повече от метър. Толкова гъста, че "поглъщаше" краката ти до колене. Въздухът беше студен и можеше да видиш собственото си дихание.
По каменната пътека се чуваше тропот на бързи крачки. Женски крачета крачеха нетърпеливо, ту вървейки, ту подтичвайки. Усети се тази особена енергия, това неприятно чувство. Усети се страх. Жената беше уплашена. По аленото и лице бяха избили ситни капчици пот, носът и бузите и бяха придобили рубиново сияние. Тя дишаше накъсано и поглеждаше зад себе си, създавайки си илюзията, че някой я преследва. Но дали някой наистина я преследваше?
Тихият шум от женски крачета изведнъж беше приглушен със втори шум. Шум от бавни, решителни и тежки крачки. Чуваше се тежко дишане, като чели борейки се за въздух. Момичето забърза крачка колкото беше възможно. Вторите стъпки също станаха по-бързи.
Женското прелестно същество беше уплашено до смърт. Прегърнало здраво наметката си, то тичаше ридаейки, молейки се за чудо. . . молейки се за право на живот.
Изведнъж тежките стъпки се превърнаха във пълзене. Бързо пълзене. Стъпките спряха. Момент тишина. . .
Приглушен писък пробуди нощта.