Моите форумни теми

Снощи сънувах, че съм във влак и пътувам. С мен беше и моя близка приятелка и някакво непознато момче, което й беше гадже или нещо такова. Аз го харесвах също. По едно време влакът спря и слязохме. Бяхме някъде извън България, имаше море, плаж, чадъри, много от онези оранжевите тоалетни. Беше пусто, тъй като беше студено. Появиха се родителите ми и една дебела жена, мисля, че е позната учителка от училището ми. Продължихме пътя си, но отново спряхме. Отново бяхме на непознато място, беше есен, имаше много красива природа - пожълтяли дървета (мисля, че тополи). Там майка ми и баща ми се заговориха с други хора, техни приятели. Всъщност те от седмица са скарани, не си говорят, но в съня ми бяха много щастливи - казваха, че се обичат и т.н. Това не беше краят нито на сънят ми, нито на пътуването. Не си спомням точно какво се случи, но влакът изведнъж се превърна в езеро. С приятелката, която беше с мен, тръгнахме с лодка край езерото. Отивахме някъде, но не помня къде. Стигнахме до една дебела стена и се върнахме. Това е сънят ми, и аз съм изненадана - доста е шантав. Моля ви, помогнете ми да го разтълкувам - аз опитах, но не ми се получи.

Тунгуският метеорит е голямо небесно тяло, сблъскало се със Земята. Това се е случило на 30 юни 1908 г. В затънтената сибирска тайга в района на река Подкаменна Тунгуска (Красноярск). Рано сутринта, в 7 часа и 15 минути местно време, по небето е преминала огнена топка - болид - наблюдавана от много жители на Источен Сибир. Полетът на това необикновенно небесно тяло е бил съпроводен със звук, наподобяващ разцепването на гръмотевица. Последващият взрив предизвикал разтърсване на земята, което се е усетило в периметър повече от милион квадратни километра между Енисей, Лена и Байкал. Първите изследвания на Тунгуското явление започнали през 20-те години на миналия век, когато начело с Л.А. Куликов към мястото на събитието били изпратени четири експедиции организирани от АН на СССР. Било установено, че около мястото на падане на Тунгуския метеорит дърветата били повалени от центъра на вън, а в средата, част от тях стояли но без нито едно клонче. Голяма част от гората била опожарена. Последващите експедиции (около 20) забелязали, че в областта на повалените гори се е образувала специфичната фигура във форма на “пеперуда“, чиято ос на симетрия съвпада с проекцията на траекторията на полета на метеорита (уточнена по показанията на очевидци) от исток - юго-исток на запад - северо-запад. Общата площ на повалените гори била около 2200 кв.км. След допълнителни изчисления било установено, че ъгъла на на наклон на траекторията бил 30-400, а взирът е станал не при съприкосновение на метеорита със Земята, а във въздуха на височина 5 - 10 км. Много геофизични станции в Европа, Азия и Америка наблюдавали въздушни вълни, към мястото на взрива, а някои сеизмични станции регистрирали земетресение. Интересен е факта, че на територията от Енисей до Атлантика, след падането на метеорита, нощното небе било толкова светло, че можело спокойно да се чете вестник без искуствено осветление. В Калифорния било отчетено рязко понижаване на прозрачността на атмосферата през юли-август 1908г. Оценката на енергийната сила на взрива показала по-високи стойности от енергията отделена при падането на Аризонския метеорит, който е образувал кратер с размер 1200 м. в диаметър. Само че, на мястото на падане на Тунгуския метеорит няма никакъв кратер. Това се обяснява с факта, че взривът е станал преди сбъсъка на небесното тяло със земната повърхност. Въпреки, че изследванията върху механизма на взрива на Тунгуския метеорит още не са завършени, повечето учени смятат, че това тяло, притежаващо огромна кинетична енергия, е имало ниска плътност (по-малка от плътността на водата), малка твърдост и висока летливост.Те смятат че именно това е способствало за бързото му разрушаване и изпаряване при врязването в по-плътните слоеве на земната атмосфера. Изглежда, това е била комета, състояща се от замръзнала вода и газове във вид на “сняг“. “Кометната“ хипотеза за Тунгуският метеорит била предложена още от Л.А. Куликов и впоследствие доразвита от акад. В.Г. Фесенков на основата на съвременни данни за природата на кометите. По негова оценка масата на Тунгуския метеорит е била не по-малко от един милион тона, а скоростта - 30-40 км/сек. В района на катастрофата в почвата са били открити микроскопически силикатни и магнетитни балончета, приличащи на метеоритен прах на външен вид и представляващи разпръснатото от взрива ядро на кометата. Възможно е космическият прах от опашката на кометата да е бил причина за специвичното пречупване на слънчевата светлина довело до нощното светене. Тунгуският метеорит или както е известен в научните среди “Тунгуското падане“ все още не е изучен напълно. Необходими са още много изследвания, но до този момент нищо не противоречи на кометната хипотеза. Още повече, че през последните години са направени още много хипотези, които така и не са потвърдени при по-детайлни изследвания. Версия 1: Тунгуският метеорит се е състоял от “анти вещество“ Наблюдаваният при падането му взрив е бил резултат от взаимодействието на “материя“ с “антиматерия“, което се съпровожда с отделянето на огромно количество енергия. Анализ: Подобно предположение за такъв ядрен взрив е в противоречие с факта, че в района на Тунгуска не се наблюдава повишена радиация, в горните слоеве няма радиоактивни елементи, които би трябвало да присъстват, ако там наистина е избухнал ядрен взрив. Версия 2 Тунгуският метеорит е бил малка черна дупка, която влизайки в земята в Тунгуската тайга, я е пронизала и излязла през Атлантическия океан. Анализ Явленията, които биха произлезли при такова събитие (не става въпрос за възможността да съществуват черни дупки с малка маса) - синьото сияние, изтеглената форма на унищожените гори, отсъствието на загуба на маса и т.н - противоречат на фактите, наблюдавани при падането на метеорита. Така и тази хипотеза отпада.

Излъченият неотдавна филм “Следите” с участието на холивудската звезда Мел Гибсън отново възроди интереса към една от най-големите загадки в хилядолетната история на човечеството. Счита се, че кръговите мегалитни съоръжения в британския Стоунхендж и китайската област Кингхе с възраст над 3000 години маркират именно древни прояви на явлението “кръгове в житата”. Първите документирани прояви на феномена “житни кръгове” се свързват със сферично образувание, появило се в нива близо до холандския град Асен през 1590 г. и “окосено от дявола за една нощ” поле от лятото на 1678 г. в Стирлингшир, Шотландия. От края на 70-те години на ХХ век пшеничните и житни поля на Великобритания все по-често са набраздявани от странни геометрични фигури с нарастваща сложност и честота на проява. За изследване на мистерията, обхванала всички климатични пояси по земното кълбо се обособява дори дял в науката, наречен цереология. Плеяда от версии за естеството на полиморфните творения търси в тях влиянието на особен вид гъби, въздействието на странни атмосферни завихряния, мистериозни плазмени полета и дори открива в непонятната символика послания от задгробния свят и намеса на извънземни същества. Българският фолклор също пази легенди и предания за периодично появяващи се от незапомнени времена странни кръгове в нивите и поляните по нашите земи. Народът ги наричал “самодивски хора” и ги избягвал, вярвайки, че са оставени от обгърнати в светлина и танцуващи в мрака безсмъртни магически създания, общуването с които носи гибел. През 90-те години на ХХ век наред със “самодивските” кръгове в България започват да се появяват и други пробуждащи недоумение и страхопочитание странни формации. Вести за забелязани в Добруджа странни кръгови следи във все още неожънатите ниви, оставени “най-вероятно от извънземни посетители”, предизвикват сензация през лятото на 1998 г. Седнали във високите кабини на два комбайна в разгара на жътвата, механизатори от силистренското село Цар Асен първи съзират чудатите образувания в местността “Хайдушка поляна”. Те завеждат на мястото невярващи свои съселяни и пред изумените им погледи се разкриват няколко релефно открояващи се кръгли очертания със среден диаметър от два метра и разстояние помежду им 10 метра. Подобни тревни кръгове започват да се появяват и в “контактна зона” край село Карапелит, недалеч от Добрич. На 7 май 2000 г. ръководен от видния уфолог Иван Лазаров изследователски екип от русенския Клуб за генериране на парадоксални алтернативи “Мъдромер” се натъква на конфигурация от множество кръгове с форма на правилна окръжност, образувани от гъста и бързорастяща трева в три различни местности около град Исперих. Мистерията остава непревземаема и след няколкомесечните проучвания с участието на водещи учени и експерти. Установено е, че за разлика от т.нар. “самодивски кръгове”, при които тревата изсъхва и по контура на кръговете няма растителност, при формациите край Исперих тревата само се е слегнала, но е с по-тъмен цвят. Агрохимичният анализ на чимове от центъра, периферията на кръга и от околния терен в лабораторията на ИЗС “Образцов чифлик” - Русе показва необичайно и непонятно бързо израстване на тревата, образуваща кръговете. Учени от Геофизичната лаборатория на БАН в Русе изказват неофициално предположение, че кръговете са провокирани от повърхностни карстови форми, но не успяват да обяснят защо идентични форми се появяват върху различни по структура и състав участъци от терена. Версията за влиянието на спори и мицел също е безсилна да разкрие причината за образуването на серия от правилни окръжности, чиято цялостна композиция е различима само от птичи поглед. Г-н Лазаров цитира и заключенията на експерти от Гражданска защита и РИОСВ-Русе, според които радиационният фон в района е нормален, а концентрацията на тежки метали в почвата е под пределно допустимите концентрации и не би могла да влияе върху появата на симетричните кръгове. Участник в експеримент на уфологичния екип, застанал в средата на един от кръговете споделя, че почувствал как “някаква сила” (силово поле) се стреми да го изхвърли извън очертанията му. Към въпросителните около възможния произход на българските “кръгове в полята” се прибавя още една. В ранните часове на 28 април 2001 г. кметът на разградското село Дряновец Георги Динков забелязва висящо над къщите огромно жълтеникаво кълбо с големината на пълна луна, което светело като прожектор. Множество очевидци виждат същото НЛО да се появява около 4-4,30 ч. и през следващите две нощи в продължение на час, след което изчезвало. Същият 28 април агрономът от местната земеделска кооперация Димитър Георгиев тръгва да обиколи нивите с пшеница и в местността Васильов геран на 8 км от Дряновец се натъква на странно оформени кръгове и полукръгове от изсъхнала, сякаш сварена растителност. Огромен правилен кръг с диаметър 50 метра разполовявал на две цъфнал храст. Георгиев е убеден, че придобилите жълтокафяв цвят растения в очертанията на кръговете и полукръговете не са поразени от хербициди, а от много висока или много ниска температура. Специалисти от клуба “Мъдромер” откриват и два 40-сантиметрови отпечатъка от натиск на масивно тяло. В следващите месеци белезите от мистериозната интервенция се изгубват. Уфологът Иван Лазаров изказва хипотезата, че аномалните следи са продукт на свръхсекретни военни експерименти с авангардно микровълново оръжие от резонансен тип, което въздейства само механично, като отнема хлорофила на растенията, но не и върху генетиката на флората и фауната, с което се обяснява отсъствието на радиация. Възрастните хора от Дряновец обаче твърдят, че неведнъж са виждали светещи тела, кръжащи нощем над полето. Те си спомнили, че още през 50-те години на миналия век над Дряновец са се появявали НЛО като това, наблюдавано в края на април 2001 г. Понякога те били стряскани и от появата на странни светения край селото. След продължителните теренни проучвания и лабораторни анализи уфолози и дори някои учени са вече убедени, че кръговете в добруджанските поля не са нищо друго, освен поредното уникално проявление и доказателство за намесата на извънземен “фактор” на територията на България. Автор:Мирослав Минчев

Осъзнавам, че тълкуването на сънища е много относително и пишейки тук не очаквам да ми разтълкувате съня, а да ми помогнете сама да го направя. Често сънувам, но този път беше някак различно... Вчера (преди 1 вечер) сънувах, че се прибирам с баща ми. Тъмно е, няма жива душа наоколо. Пред нас се появяват две улици. Аз настоявам да минем по тази, която е от ляво, но татко казва, че от там е по-дълго. Минаваме по другата улица (по която пътя ще е по-кратък), но изведнъж се появяват 3 или 4 кучета, черни немски овчарки. Започват да лаят и правят опити да ни ухапят. Това е - сън като сън... по-интересно е случилото се днес. Сутринта, когато вървях към училище, по мен започна да лае едно прекрасно бяло (домашно) куче, което никога досега, никога не е лаело по мен... То скочи, добре, че оградата беше доста висока... иначе горко ми...

“ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ” СЪВПАДЕНИЯ НА ДАННИТЕ НА ПЛАТОН С НАШИТЕ ЗНАНИЯ Големите дълбини по крайбрежието на Пелопонес Земята на праатиняните била описана така: “Тя цялата се простира от континента навътре в морето, като нос, и от всички страни е потопена в дълбокия съд на залива”. Древните гърци не са могли да предполагат наличието на дълбочина по-голяма от няколко десетки метра. Впрочем, възможно е изхождайки от наличието на стръмни брегове, Платон да е направил правилен извод, че някъде там, където скалите рязко се спускат в морето, дълбочината трябва да е по-голяма. Процесът на опустошаване “ … И ето остана, както се случва с малките острови, в сревнение с предишното им състояние, само скелета на изтощеното от недъзи тяло, когато цялата мека и тучна земя се оказва опустошена и само контурите на острова са пред нас.” Това е доста точно описание на процеса на опустошаване, при който повърхността се оголва. Подобен процес наистина протича по цялото Средиземноморие и в Гърция. В следствие на обветрянето нищо не се задържа на повърхността на планинските склонове, останали без дървета и промити от морето. Съвременната карстова повърхност на земите на Гърция изглежда точно така. Почвата и горите като регулатори на движението на водата В диалога “Критий” Платон пише: “… водите, изливани от Зевс всяка година не изтичаха както сега, спускайки се по оголената земя към морето, а в изобилие се просмукваха в почвата, образуваха тиня и се запазваха в глинените тераси, за това навсякъде нямаше недостатък на ручеи и реки.” Платон отново показва такива знания, които в древна Гърция никой не би могъл да притежава. Местоположение на храма на Нейт в Египет В началото на диалога “Тимей” се казва: “Има в Египет, на върха на Делтата, където Нил се разделя на отделни потоци, ном (гръцко название на основна административна единица), наречен Сайски; главният град на този ном - Сайс … Покровителка на града - някаква богиня, която на египетски се нарича Нейт …” Това описание напълно съответства на действителността. Земетресение и наводнение При описанието на гибелта на Атлантида Платон поставя заедно тези две природни бедствие. Според съвременната геология, те се случват едновременно по време на цунами. Приблизително вкъм ХV в.пр.н.е. е изригнал вулкана на остров Тир, разположен в Егейско море. Голяма вълна цунами достигнала тогава Гърция, Крит, Египет и други части на Източното Средиземноморие. По мнението на някои изследователи, спомените за тази катастрофа са послужили на Платон като източник за описване гибелта на Атлантида. Персийските войни Платоновото описание на войните между праатиняните и Атлантида много напомня войните водени между гърците и персите. И тук Атиняните били принудени да воюват сами, освободили малоазиатските гръцки градове от персийско робство, а от своя страна искали да подчинят Гърция “с един удар”. Крит Описанието на остров Атлантида напомня на Крит, както по релеф, така и по природни данни. Столицата на Атлантида често бива сравнявана с Тир или с Картагена. Шултен пише, че системата от три концентрично разположени защитни стени е характерна за античните средиземноморски градове. Храмът “Имало и храм посветен единствено на Посейдон, който бил дълъг един стадий, широк три плетра и с пропорционална височина.” Това означава, че храмът е бил дълъг 190м, и широк 90м. Пропорция 2:1, която е напълно обичайна за гръцките храмове. В. Брандщейн привежда като пример Партенона - 69м./31м. и храма на Аполон в Милет - 109м./51м. За храма на Посейдон Платон пише, че е бил обграден от златна ограда, но същото се е казвало и за храма на Афродита в Кипър. Склуптурата на Посейдон в колесница, теглена от шест крилати коня, в обкръжението на сто нереиди върху делфини, много напомня на склуптурата на Скопас. Металите Платон пише, че островът на атлантите бил богат на метали, което е странно за Атлантическия океан, но е естествено за Средиземно море. Съдейки по описанието на металите, това са могли да бъдат Кипър или Ибиса (Испания). НЕСЪОТВЕТСТВИЯ В ДАННИТЕ НА ПЛАТОН И НАУЧНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ 1. От диалозите на Платон следва че са съществували развити цивилизации на остров Атлантис и в Гърция преди 11\'500 години. Най-древните цивилизации, известни на науката днес, са тези на Месопотамия и Египет, а те се отнасят към началото на четвъртото хилядолетие пр. Христа. Платон пише за писмеността на атлантите, но най-древните писмени паметници също се датират към ІV хилядолетие пр.н.е. и принадлежат отново на Египет и Месопотамия. Ж. Демюл привежда данни за това, че най-древното селище, чиито жители са се занимавали със скотовъдство на територията на Гърция, се отнася към средата на осмото хилядолетие пр.н.е. 2. Според Платон, атлантите са познавали златото, оловото, среброто, медта, орихалк и желязото. Това означава, че са живяли в желязната епоха и са водели войни въоръжени с желязни оръжия. От тук следва, че и праатиняните също са били въоръжени с подобни оръжия, иначе не биха могли да победят атлантите. Но на съвременната наука е известно, че жилязото се е появило в Гърция не по-рано от ХІ в. пр.н.е. Има автори, които обясняват това несъответствие. Например, Н.Ф.Жиров пише, че в епизода с лова на бик “без желязо” се подразбира не наличието на желязно оръжие при атлантите, а наличието на култови предмети от този метал, вероятно от метеоритен произход. Също така не е много ясно, що за метал се крие зад наименованието орихалк (орихалк дословно преведено означава “метал от планината”). В литературата има достатъчно много мнения по този повод. Някои са напълно приемливи, други направо фантастични. Вероятно това е била сплав на мед с някакъв друг метал, например цинк (по-късно, римляните наричали цинка orichalcum или aurichalcum). 3. Платон пише, че от главния град на Атлантида към морето бил прокопан километричен канал с ширина сто метра и дълбочина 30м. (?!) Потапянето на големите океански съдове в наши дни е 10-12м, а най-огромните плавателни канали имат дълбочина 12-15м. 4. Платон пише, че островът имал правоъгълна форма със страни 2000 и 3000 стадия (579х386=223\'494 кв.км.) Преди да даде тези данни той описва острова като по-голям от Либия (Африка) и Азия (Мала Азия) взети заедно. Това е още едно явно несъответствие. Дори да вземем географските познания не на древните гърци, а на още по-древните праатиняни, излиза, че известната им тогава територия на Африка е била с много по-голяма площ. 5. Платон пише, че армията на главния остров на Атлантида се състояла от 840\'000 войни, 120\'000 конници и 10\'000 колесници, флота наброявал 1200 кораба с 240\'000 матроси. Херодот дава следните данни за персийската армия на Ксеркс: 1`700`000 пешаци, 80`000 конници, 1200 големи кораба и 3000 малки съда. В края на краищата повечето историци смятат тези цифри за доста преувеличени. По мнението на Д.Каган, може да става дума за 180`000 войни и 800 кораба. Така че, напълно е възможно, Платон да е взел описанието на армията от Херодот. 6. Изхождайки от размера на армията може да се съди за населението на Атлантида. Получава се 20-30 милиона, но тогава как така учените смятат, че общото население е наброявало 1,5 млн. души Има още много интересни факти и предположения за Атлантида и ще се постарая да вместя някой от тях в тази тема. Според вас съществува ли Атлантида?