Моите форумни теми

Общо взето сънувах друго мое аз от раждането до към 14-15 годишна възраст. В момента съм на 21. Като преминах през всичките години и можех да прескачам към сегашното ми аз и да правя сравнения. Паралелното ми аз изглеждаше по-различен начин, имаше си други приятели и друга приятелка, като нямаха нищо общо със сегашните ми приятели и бяха непознати. Другото ми аз беше доста по-ограничено от мен и имаше доста смотан начин на мислене, но си бях аз. За първи път ми се случва такова нещо. Някой има ли представа какво означава това?

Ако имам повтарящи се мотиви във сън то ходенето на ръце е един от тях. Винаги са приятни сънища в които не само ходя, но направо си тичам на ръце и ми доставя голямо удоволствие. След като се засиля отскачам и после се приземявам леко и продължавам. Не ми правеше впечатление, но напоследък взе все по-често този мотив да се повтаря и се чудя какво ли значи.

Бях сам вкъщи. Седях си и говорих по телефона с мой приятел, когато му казах, че усещам земетресение. Започна леко, като се усилваше и по телефона му казах,че е със сила 5 после 6 докато стигнах до 8 оставих телефона. Скрих се под касата на вратата, където имам лост и се държах за него. Усили се адски много и сградата започна да се накланя над мен, посока север, все едно ще ме погълне. Наклони се на около 80 градуса и се държах за лоста докато тялото ми висеше във въздуха. През прозореца виждах как всички околни сгради също са така наклонени. След това свърши и изведнъж се изправи без щети. По телефона се обадих на майка ми, която беше в къщата на баба ми и ми каза, че е срутена. След това продължих да сънувам без да се будя и го мислех за истинско. Като се събудих бях със сърцебиене и трудно заспах отново.

От известно време ми се върти един и същ сюжет. Няма никаква гравитация и каквото и да правя се рея наоколо и не мога да се спра на едно място. Засиля се на някъде и подминавам мястото или ако съм където трябва нещо ме дърпа нагоре като закачен за балон. Също така вече за 3 или 4 нощ гоня някого или нещо и постоянно тичам, в следствие на което се събуждам уморен. Но това не е нещото заради което пиша. Снощи липсата на гравитация се повтори и се мотках наляво надясно и ми писна. Бях с един приятел който ми каза, че ако искам мога да си стъпя здраво на краката. Еми тропнах и стъпих... Последва нещо което не ми се беше случвало никога. Не мога да определея дали паднах от някъде и със всичка сила се ударих в тялото си, или по скоро нещо не издърпа изведнъж на горе и все едно изплувах в тялото си. След това се изплаших зверски. Отворих си очите, но всичко беше размито и бях изтръпнал целия. Чувах музика, която постоянно се усилваше и направо ме углошаваше. Ръцете ми бяха над главата и някак се бях изкривил с кръста нагоре и започнах да се гърча наляво надясно за да се освободя. Лека по-лека музиката отшумя и се събудих. Често ми се случва сънна парализа и съм свикнал вече и не ме плаши, но това снощи ми изкара акъла..

Сънувах, как се литам из някакви подземия, нагоре надолу и търся някаква тайна. В началото бях сам, а по-късно от някъде започнаха да идват и други хора. Накрая се озовах заедно със майка ми в някаква каменна стая с олтар. Когато коленичех от олтара се издигаше някакво писмо, написано от Ванга. Но ако се изправех то се скриваше в камъка. Затова реших да затворя очи и да се моля то само да дойде при мен. Това не стана и майка ми го взе и аз го прочетох. Беше доста дълго и го четох с интерес и ме побиваха тръпки. Ставапе дума за живота и как трябва да се живее. Имаше разни латински имена написани с черни букви и под тях се обесняваше нещо. Помня, че пишеше, че всички си мислим как нещата ще се оправят, но всъщност беше казано как това е илюзия и всичко ще става по зле. След като го прочетох то изчезна и ми се отпечата на лявата ръка, където продължавах да го чета и се опитвах да го запомня, но то постепенно избледяваше и накрая се събудих.