Моите форумни теми

Преминах през порталът. Вече бях в Чародеят. Беше стрнно защото всички бяха облечени нормално, но това не е от значение сега. Висях една голяма сграда, помислих, че това е училището. Не се поколебах и влязох вътре. Намерих библиотеката. Търсех книгата, но не я намерих. Сблъскахме се с едно момче. . . -Извинете! Не ви видях. -Няма проблем, случва ми се често. -Да знаеш къде е книгата на Чародеят? -Ти, не си от тук нали? -Да, но как позна? -Всеки знае, че книгата се намира във съветът. -Съветът? ! Къде е това място? -Ислаш ли да дойда с, теб? -Да! Благодаря ти много. В прочем как се казваш? -Август. -Аз съм Ема. Стигнахме до съветът. Това мято беше огромно, но най-сетне намерихме книгата. Порепчих да я взема, но някой ме прекъсна. -Ема, не е хубаво да я взимаш! -Кой, си ти и от къде знаеш името ми? -Аз, знам всичко за теб. Знам, че си чародейка от земят, много рядка и много могъща. Знам в кое училище учиш, знам с кой излизаш, знам всичко. -Не. -Да, а това, че се опита да откраднеш книгата значи битка. -А-Август кажи някое заклинание! -Аз знам няколко могий, но никоя няма да го спре. Той, се приближаваше повече и повече. Замахнах с ръце и го отблъстнах надалеч. Взехме бързо книгата и си тръгнахме. Вече бяхме пред порталът. . . -Август, мислих и, ако искаш ела със мен. -Да! Естествено! Преминахме през порталът. Когато пак бяхме на Земята, видях нещо което смрази сърцето ми. Видях Итън в безсъзнание. Лежеше на земята. Изтичах бързо до него. . . -И-Итън, моля те кажи ми нещо. -Ема. Много ми се спи. -Не, не, не Итън не затваряй очи. Моля те! Ти си вампир, Вие не умирате. -Трябва, бързо да отидем у вас Ема. -Добре, Август. Моля те трябва да го излекуваш. Обичам го. -Ема, ще направя всичко което мога. Отидохме до наз, оставих Итън, на леглото в, моята стая. Излязох, за да може Август, да си свърши работата. След 30мин, той излезе и каза, че Итън ще оцелее. Влязох в стаята и седях до Итън. По едно време, той отвори очи. . . -Итън! Ти си жив? -Да, Ема не плачи! -Щях да те изгубя, как да не плача? -Никога няма да ме загубиш! -Обичам те. -И аз.

Вече беше утро, след страхотната нощ бях заредена с енергия. Итън не беше до мен сутринта, но както и да е, слязох долу и намерих бележка „ Ще дойда в 10ч". Погледнах часовника и видях, че е вече 11ч. -Х закъсняваш. Направих си закуска. Всичко беше нормално, но по едно време бях започнала да се притеснявам. Телефонът ми извибрира. „Стана ли? " „Да, но къде си? На бележката пишеше, че ще се доидеш в 11ч, а сега е почти 12ч. " „Бележка? Не съм ти оставял бележка? ! " „Но как така? " „Ема ела бързо на мястото където бяхме вчера, веднага! " „Тръгвам! " Оправих се веднага, излязох, но имах чубството че някои ме следеше. На една улица от мястото, един от зъбатите се появи. Не знаех какво да правя. -Значи ти, си Ема? -Да, а кой си ти? -Стар приятел на Итън. -Готов ли си за бой? -Да, а ти готова ли си? Кимнах, настървено, но тогава не знаех какво да правя. Той тръгна към мен, а аз от страх замахнах с ръка и го повалих. Това беше първата ми магия, бях развълнувана и едновременно уплашена. -Ема. -Итън. -Какво стана? -А-аз май напрвих първата си магия. -Не знам какво да кажа освен браво. -Хей за фчера, ти взе ли зъб на вампир. -Да. -Еми хайде да го направим. -Ема, аз не ти казах, че няма да дойда с теб, забранено е за вампири. -Защо не ми каза по рано, как да намеря книгата? -Тя е голяма, червена и на нея пише „Чародеят". -Аха, хаиде да започваме. Направих ме всичко като по план. Порталът се отвори. -Ема готова ли си? -Да. -Ема. -Да. -Обичам те. -И аз. -Ще бъда тук и ще те чакам. Дадохме си последна прегрътка, преди да вяза в порталът.

Вече беше 6ч сутринта, Итън още скърбеше за Елена. Качих се горе, замислих се, всичко е толкова объркано, аз чародейка. Точно тогава Итън влезна в стаята, хвана ръката ми и ме заведе някъде. -Итън къде ме водиш? -Ще видиш, само замълчи. Най-накрая стигнахме до едно място, то беше стара изоставена къща. -Какво правим тук. -Това е тренировачна база, тук ще тренираш магическите си умения. -Аха, но с какво да започнем. -Първо трябва да вземем книгата. -Книга! ? Но каква книга? -Книгата на чародеят, тя е най-силната книга за чародейте. -Къде е тя? -Преди това трябва да съберем едни неща. -Неща? Но, какви неща? -Отровни цветя, поне три, перо от гарван и един зъб от вампир. -Добре, но от къде ще намерим зъб от вампир. -Знам къде. Но, трябва да доидеш с мен. -Да естествено. Тръгнахме, това място не беше много далече, но трябваш да се крием много добре. Но, самоче един ни набеляза, тогава започна битка. Битката беше много съсредоточена, дълга и оспорвана. Един от забатите ме хвана, погледна кам Итан и каза. -Сега Итън избираи, или нас, или тя. Той впи зъбй в мен, аз паднах на земята, кръвта ми се смрази. -Ема! Итън знаеше какво да прави, но аз го прекъснах и казах. . . -Недей! -Ема, няма друг избор. -Недей! Тогава Итън изсмука отровата навън. . . -Итън а-аз ъх. . . -Ема, всичко е наред. Тогава аз припаднах. Събудих се на леглото си, Итън държеше ръката ми. -Ема, ти се събуди, най-сетне. -Ти си чакал тук, колко време бях в безсъзнанйе? -Цял ден. -Аха, и-искам да стана. -Недей! Моля те. -Итън. -Да. -Благодаря ти. -Защо? -Че, си до мен и ми помагаш. -Ема, трябва да ти кажа нещо. -Итън кажи ми. -Ема, аз-аз те обичам. -Аз също, но ти си вампир, а аз чародейка. -Сега няма значение, аз те обичам. -Аз също. Започнах ме да се целуваме. Обичам го и знам, че той мен също.И дори да съм чародейка,а той вампир нйкога няма дпра да го обичам. Вече ще пускам историйте всеки ден или през 2 дни ,защото те са много и мисля ,че така ще е по добре.

Побягнах колкото можеше по бързо. Вече бях на 1 пресечка от баба, спрях да си отдъхна, беше лоша идея. Точно когато спрях нещо ме хвана, обърнах се и видях еди от забатите, тои беше твърде силен за да му се опълча. -Дръж я здраво. -Елена. -Значи ти си Ема? -Да. Къде е Итън, какво направи с него? -Той е добре, мисля. -Как така мислиш, какво искаш от мен? -Много неща, и едно е да те убия, не се тревожи ще го направя бързо, и безболезнено. -Итън къде си? -Той няма да ти помогне. -Не съм сигурен. -Итън. -Ти си жив, но как е възможно аз те убих? -Няма значение, освободи Ема! -Никъкъв шанс. -Тогава ще трябва да се бием. -Ти си слаб нямаш шанс. -Не мисля така. Започна битка между Итън и Елена. Битката беше дълга, личеше си, че Итън се уморяваше. Трябваше да направя нещо, зато започнах да се боря, ритнах го между лопатките, той ме пусна, аз побягнах, вече вях в къщата на баба ми, тя ми разказа всичко, аз се прибрах много бързо. Вече беше 20ч Итан се върна. -Итън какво стана? -Побдих я, мъртва е. Обичах я. -О Итън. -Но сега имам мисия, да те пазя. -Итън, защо го правиш? -Ами аз имам огромното желание да те защитавам. -Не е нужно. -И докато умреш аз ще те пазя. Прегърнах го, това беше най-милото нещо което някои ми е казвал. една сълза потече, а той я избърса. Грешах за вампирите, някой са толкова мили и нежни, а някои толкова безмилостни, но Итан може да бъде и от двата вида. Не знам какво да чубствам към него, но знам нещо каквото и да стане той ще бъде моят най-добър приятел за винагй.

Всичко започна както всяка, една магическа история. Аз, се казвам Ема, обикновено момиче съм, ходя на училище, уча, единствено дете съм. Един ден в училище директорката дойде в класната стая, за да ни представи новия ученик -Ученици приветстваите новия си ученик Итън. всички освен мен се представихана Итън, доиде и моят ред, казах си името и всичко останало. Седнах си, а госпожата му каза да си намери място и той, избра да седне до мен. След 10 мин. би звънеца, имах късмет че беше петък и последен час. Вече, бях на половин пресечка от нас. Чух нещо зад мен, обърнах се, но там нямаше нико, уплаших се и на всяка крачка се обръщах. След 6мин. се прибрах, вече бях спокоина. -Мамо, тате. Очевидно бях сам. Вече беше, около 20-21 часът. Правих си вечеря, когато звънеца звъна, погледнах през шпионката, и го видях Итън. Отворих му и го попитах какво иска, той каза. -Ти си в опастност. И си тръгна. Сърцето ми спря. След случилото се не можех да заспя, отидох до прозореца, за да видя дали колата на тате е долу, но я нямаше, но забелязах нещо друго, човек, момче. Слязох долу, за да пия вода. Но, нещо се чу от стаята ми. Отворих вратата и видях Итън. -Какво правиш тук. -Тук съм за да те защитя. -От какво. -От Елена. -Елена! ? К-коя е Елена. -Вампир, убиец. -Моля вампир, убиец? Но защо, аз, аз съм обикновено момиче. -Ти си чародейка. -Чародеика но аз. -Шш замълчи. -Какво има. -Па. -Ох бе, Итън. -Ема отпусни се. -Да се отпусна, търси ме вампир, убиец, а ти искаш да се отпусна. Итан. -Да . -Коя съм аз. -Ъъъ стига толкова въпроси, жаден съм, ще ми сипеш ли вода. -Да, естествено. Слязохме долу в кухнята, налях му вода, седнахме в хола. -Ще ми отговориш ли? -За какво искаш да ти отговоря? -Коя съм аз, от къде е започнало всичко това? -Баба ти е чародеика, нека тя ти каже. -Баба. Добре, ОК. -Добре аз трябва да тръгвам. -Не, моляте. -Да, не искаш да остана. -Ами, аз да. -Да, какво. -Да, аз искам да останеш. -Хахахахаха обичам такива момичета. -Какви. -Нерешителни. Вече беше 3часът сутринта, аз бях заспала, Итън погали косата ми и легна до мен и заспа. Събудих се около 10часа, Итън още спеше, не вдигах никакав шум, за да не го събудя. Родителите ми още не се бяха върнали. Отидох долу, направих закуска и изтисках 2 портокала. Когато Итън се събуди и слезе долу при мен. -Добро утро. Как спа? -Добре. -Приготвяи се, след 2 часа отиваме при баба. -За какво? -Трябва ми нещо. -ОК. -Ето, направих палачинки и портокалов сок. -Мерси, но не съм гладен. -О добре, но ти къде тръгна? -Трябва да свърша нещо. -Но, ако Елена доиде. -Тя не знае къде си. -Кога, ще се върнеш. -След 1час най-късно. -Добре. -През този 1 час не отваряи на никои и не излизаи никъде. ОК. -ОК. Той, излезе, а аз седях и се чудех, защо аз, защо не някои друг, но имам късмет че се запознах с Итън. Добре стига с тези въпроси, време е за филм. Реших да изгледам дукументален филм. Добре след като филмът свърши, а Итън още не се е върнал се притесних, след малко се чу хлопане на вратата, това беше Итън. Зарадвах се. -Свърши ли нещото. -Да и сега да тръгваме. -Забави се. -Да, но да тръгваме. -Защо бързаш толкова. -Ема трябва да тръгва ме, тук не е безопастно. -Какво, защо? -Моля те Ема. -Първо ми кажи какво има. -Да кажи ѝ Итън. -Елена. -Итан. -Ема бягай. -Но. -Бягай. -Добре. Пази се. -Добре но, бягай. -Да бягай Ема. -Елена. -Итан. Следва продължение Очаквайте част 2 много скоро.