- 05.12.17 12:00#1Nadq
![Nadq]()
Регистрация: 24.10.17Град: СофияОтговори: 1Вампира, моят най-добър приятел - Част 5 (Книгата)Преминах през порталът. Вече бях в Чародеят. Беше стрнно защото всички бяха облечени нормално, но това не е от значение сега. Висях една голяма сграда, помислих, че това е училището. Не се поколебах и влязох вътре. Намерих библиотеката. Търсех книгата, но не я намерих. Сблъскахме се с едно момче. . . -Извинете! Не ви видях. -Няма проблем, случва ми се често. -Да знаеш къде е книгата на Чародеят? -Ти, не си от тук нали? -Да, но как позна? -Всеки знае, че книгата се намира във съветът. -Съветът? ! Къде е това място? -Ислаш ли да дойда с, теб? -Да! Благодаря ти много. В прочем как се казваш? -Август. -Аз съм Ема. Стигнахме до съветът. Това мято беше огромно, но най-сетне намерихме книгата. Порепчих да я взема, но някой ме прекъсна. -Ема, не е хубаво да я взимаш! -Кой, си ти и от къде знаеш името ми? -Аз, знам всичко за теб. Знам, че си чародейка от земят, много рядка и много могъща. Знам в кое училище учиш, знам с кой излизаш, знам всичко. -Не. -Да, а това, че се опита да откраднеш книгата значи битка. -А-Август кажи някое заклинание! -Аз знам няколко могий, но никоя няма да го спре. Той, се приближаваше повече и повече. Замахнах с ръце и го отблъстнах надалеч. Взехме бързо книгата и си тръгнахме. Вече бяхме пред порталът. . . -Август, мислих и, ако искаш ела със мен. -Да! Естествено!
Преминахме през порталът. Когато пак бяхме на Земята, видях нещо което смрази сърцето ми. Видях Итън в безсъзнание. Лежеше на земята. Изтичах бързо до него. . . -И-Итън, моля те кажи ми нещо. -Ема. Много ми се спи. -Не, не, не Итън не затваряй очи. Моля те! Ти си вампир, Вие не умирате. -Трябва, бързо да отидем у вас Ема. -Добре, Август. Моля те трябва да го излекуваш. Обичам го. -Ема, ще направя всичко което мога. Отидохме до наз, оставих Итън, на леглото в, моята стая. Излязох, за да може Август, да си свърши работата. След 30мин, той излезе и каза, че Итън ще оцелее. Влязох в стаята и седях до Итън. По едно време, той отвори очи. . . -Итън! Ти си жив? -Да, Ема не плачи! -Щях да те изгубя, как да не плача? -Никога няма да ме загубиш! -Обичам те. -И аз.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest