- 12.11.17 12:00#1Вампира, моят най-добър приятел - Част 1 (Запознанството)Всичко започна както всяка, една магическа история. Аз, се казвам Ема, обикновено момиче съм, ходя на училище, уча, единствено дете съм. Един ден в училище директорката дойде в класната стая, за да ни представи новия ученик
-Ученици приветстваите новия си ученик Итън. всички освен мен се представихана Итън, доиде и моят ред, казах си името и всичко останало. Седнах си, а госпожата му каза да си намери място и той, избра да седне до мен. След 10 мин. би звънеца, имах късмет че беше петък и последен час. Вече, бях на половин пресечка от нас. Чух нещо зад мен, обърнах се, но там нямаше нико, уплаших се и на всяка крачка се обръщах. След 6мин. се прибрах, вече бях спокоина. -Мамо, тате.
Очевидно бях сам. Вече беше, около 20-21 часът. Правих си вечеря, когато звънеца звъна, погледнах през шпионката, и го видях Итън. Отворих му и го попитах какво иска, той каза. -Ти си в опастност.
И си тръгна. Сърцето ми спря. След случилото се не можех да заспя, отидох до прозореца, за да видя дали колата на тате е долу, но я нямаше, но забелязах нещо друго, човек, момче. Слязох долу, за да пия вода. Но, нещо се чу от стаята ми. Отворих вратата и видях Итън. -Какво правиш тук. -Тук съм за да те защитя. -От какво. -От Елена. -Елена! ? К-коя е Елена. -Вампир, убиец. -Моля вампир, убиец? Но защо, аз, аз съм обикновено момиче. -Ти си чародейка. -Чародеика но аз. -Шш замълчи. -Какво има. -Па.
-Ох бе, Итън. -Ема отпусни се. -Да се отпусна, търси ме вампир, убиец, а ти искаш да се отпусна. Итан. -Да . -Коя съм аз. -Ъъъ стига толкова въпроси, жаден съм, ще ми сипеш ли вода. -Да, естествено. Слязохме долу в кухнята, налях му вода, седнахме в хола. -Ще ми отговориш ли? -За какво искаш да ти отговоря? -Коя съм аз, от къде е започнало всичко това? -Баба ти е чародеика, нека тя ти каже.
-Баба. Добре, ОК. -Добре аз трябва да тръгвам. -Не, моляте. -Да, не искаш да остана. -Ами, аз да. -Да, какво. -Да, аз искам да останеш. -Хахахахаха обичам такива момичета. -Какви. -Нерешителни. Вече беше 3часът сутринта, аз бях заспала, Итън погали косата ми и легна до мен и заспа. Събудих се около 10часа, Итън още спеше, не вдигах никакав шум, за да не го събудя. Родителите ми още не се бяха върнали. Отидох долу, направих закуска и изтисках 2 портокала. Когато Итън се събуди и слезе долу при мен. -Добро утро. Как спа? -Добре. -Приготвяи се, след 2 часа отиваме при баба. -За какво? -Трябва ми нещо. -ОК. -Ето, направих палачинки и портокалов сок. -Мерси, но не съм гладен. -О добре, но ти къде тръгна? -Трябва да свърша нещо. -Но, ако Елена доиде. -Тя не знае къде си. -Кога, ще се върнеш. -След 1час най-късно. -Добре. -През този 1 час не отваряи на никои и не излизаи никъде. ОК. -ОК. Той, излезе, а аз седях и се чудех, защо аз, защо не някои друг, но имам късмет че се запознах с Итън. Добре стига с тези въпроси, време е за филм. Реших да изгледам дукументален филм. Добре след като филмът свърши, а Итън още не се е върнал се притесних, след малко се чу хлопане на вратата, това беше Итън. Зарадвах се. -Свърши ли нещото. -Да и сега да тръгваме. -Забави се. -Да, но да тръгваме. -Защо бързаш толкова. -Ема трябва да тръгва ме, тук не е безопастно. -Какво, защо? -Моля те Ема. -Първо ми кажи какво има. -Да кажи ѝ Итън. -Елена. -Итан. -Ема бягай. -Но. -Бягай. -Добре. Пази се. -Добре но, бягай. -Да бягай Ема. -Елена. -Итан. Следва продължение Очаквайте част 2 много скоро.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest