sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен»Моите форумни теми
Анонимен
Анонимен
Новак

Моите форумни теми

АнонименБлизка среща (част5)
Отново е сутрин. Ставам бавно и мъчително, за да се приготвя за училище. Не спирам да мисля за целувката на Алекс. За първи път не сънувах ужасния сън. След като съм готова, влизам в колата при Аманда. - Хей, какво става доста щастлива изглеждаш? - усмихва ми се тя. - Ами, вчера бях със Алекс и той ме целуна. Започвам да и обяснявам подробно. - Но това е страхотно, радвам се за теб. - казва тя и ме прегръща. - Благодаря, а сега карай за да не закъснеем. Влизаме вече в класната стая и сядам до Алекс. - Добро утро. - усмихва се. - Добро утро. - отвръщам му. Започва мъчителния и скучен час по История. Заспивам в часа. Сънувам отново ужасния сън, в които бягам от нещо, стигам до една сграда и тя изчезва. Падам на земята и стоя. - Ан, събуди се, часа свърши. - побутва ме Алекс. - Да, да будна съм. - ставам сънливо. - Искам след училище да излезем. - подшушва ми на ухото той. - Добре. - усмихвам му се. Определено Алисън забелязваше, че става нещо между мен и Алекс. Излизайки от последния час Аманда ме побутва. - Виж. Поглеждам настрани и виждам Алекс и Алисън да говорят за нещо. Смеят се доста силно. Изревнувах и си заминах ядосана. Прибирам се в нас и телефонът ми зазвънява. Алекс е. - Ало? - казвам. - Хей готова ли си? - пита той. - Да. - Чакам те пред вас. Аз му затварям. Излизам от нас стараеки се да не изглеждам ядосана. Той започва да говори за интересите си. Слушам го внимателно, но в главата ми е само това с Алисън днес. - Какво има? - пита ме той учудено. - А не нищо, просто се бях замислила. - казвам с лека усмивка. - За какво? - Видях те днес с Алисън и. . . . - не довършвам. - Между мен и нея няма нищо! - казва той сериозно. - Добре тогава. - казвам му с уверена усмивка. Прекарахме деня страхотно. Ходихме на кино, след това отидохме в гората, седяхме на едно дърво и си говорехме. Часовете с него минаваха доста бързо. Когато се прибрах се обадих на Аманда за да и обясня всичко. Тя отново се зарадва за мен. Но за мен най-важното беше тя да е щастлива.
АнонименТанцовата вечер (част 7)
Тази вечер щяха да са танците. Аманда както винаги още от сутринта ме е заврънкала да се приготвяме, а аз и казах, че имаме предостатъчно време. Докато пиехме кафето, тя ми обясняваше колко хубаво щяло да бъде, колко съм щяла да се забавлявам. Аз се съмнявах, че ще е така защото за първи път отивам на танци. Чудех се Алекс как ли ще изглежда, дали ще ме покани? . *Получавам съобщение* Грабвам веднага телефона си. Виждам, че е от Алекс. Отварям съобщението. " Здравей Ан, би ли дошла с мен на танците? " Започвам да скачам от щастие. И му отговарям: " С удоволствие. " След което оставям телефона. - Аннн, бързо трябва да отидем до мола забравих едни обувки да си взема. - Ох добре. - казвам с въздишка. Паркираме на паркинга на мола и Аманда излиза от колата като стрела. - Аз ще те чакам тук. - казвам и. Тя ме чу но замина. Телефонът ми звъни, виждам че е Алекс. - Ало? - казвам. - Здравей Ан как си? - пита ме той. - Здравей добре съм ти? - отвръщам му. - Аз също, с каква рокля ще бъдеш довечера? - казва той. - Изненада. - казвам с лек присмях. - Хах, добре ще затварям. - казва и затваря. Аманда се връща. - С кого говори? - С Алекс. - Супер. - каза тя. След това запалваме колата и отиваме отново в нас. Часът е станал 16:00. Танците започват в 19:00. Аманда взема бързо кутията с обувките, заключва колата и бързо влиза в стаята ми. - Ан имаме само 3 часа бързо. - казва притеснено. - Добре спокойно ще се оправим. Обличам роклята си, след което Аманда я завързва отзад. Започвам да оправям прическата си, като я дигам на кок. Нанасям внимателно СПИРАЛА след това очна линия. Слагам си не много наситен розов гланц. След като и двете сме готови със всичко поглеждаме часа. 18:45. - Ох успяхме на време. - каза тя с въздишка. - Така е. На вратата се звъни. Аманда веднага хуква за да отвори. Аз отивам след нея. На вратата са Алекс и Бенджамин. - Готови ли сте, дами? - пита Бенджамин с усмивка. - Да разбира се. - казва му Аманда. - Изглеждаш страхотно. - усмихва ми се Алекс. - Благодаря. - отвръщам с усмивка. Излизаме от нас и ще влизаме в колата. Изведнъж на отсрещния тротоар ми се привидя нещо. Нещо, като черна сянка на жена. Сънищата ми бяха спрели, а явно сега това следва. - Ан идваш ли? - вика ми Аманда. - А да разбира се просто се загледах. Стигаме до училище. Алекс и Бенджамин слизат и ни отварят вратите, за да слезем и ние. - Благодарим. - отвръщаме и двете. Влизаме в балната зала. Тя е боядисана в цвят пепел от рози. Има доста маси и място за танци. Вътре беше препълнено. Цялото училище беше там. - Здравейте. - приближават се към нас Алисън и Джеймс. - Здравейте. - отвръщаме им. Знаех, че Джеймс ме харесва. Не знаех към кого точно имах чувства. Всички ми казваха, че са към Алекс, дори и аз така го чувствах, но винаги съм имала някакво предчувствие за него. Имах и чувства към Джеймс. Не знам защо но и той ме привличаше по някакъв начин. Нощта се проточваше дълго. Танцувах доста, за първи път се бях отпуснала толкова много. Всички ми правеха комплименти и ми казваха колко съм красива. Бях наистина щастлива. - Ще отида до тоалетната. - каза Алекс. Кимнах му. Седнах на масата на която бяхме всички. - Здравей, Ан. - Здравей Джеймс. - Страхотна си. - Благодаря. - усмихнах му се. Настъпи неловка мълчина. Опитвах се да избягвам разговора с него. Той добре знаеше, че по силните ми чувства са към Алекс. - Съжалявам, че се забавих имаше доста хора в тоалетната. - Еха, явно доста пияни има. Той се засмя. Вечерта минаваше страхотно. Стана ми малко топло и реших да изляза отвън. Седнах на стълбите пред училище, и. . . . . отново видях тази сянка, като чели ме следеше. Уплаших се и влязох вътре. Когато танците свършиха Алекс ме изпрати до у нас. - Беше страхотно. - каза той. - Да. - усмихнах му се. Той се наведе леко и ме целуна по бузата. - Лека нощ. - отвърна той и си замина. Влязох в стаята си и се цопнах на леглото. Бях щастлива, но и объркана. Леките ми чувства към Джеймс не ми даваха мира. Не знаех какво да правя. (следва продължение. . . . . )
АнонименПодготовката
В училище съм. Всички за задрямали по чиновете си, включително Аманда, Алисън, Джеймс и Алекс. След една седмица беше танцовата вечер. Аманда беше луднала какво ще облече. Аз не се интересувах толкова. Звънеца би. Всички излизаме навън за да обядваме. - Ан какво смяташ да обличаш? - пита ме нетърпеливо Аманда. - Не съм решила още. - казах и спокойно. - Трябва да идем на пазар. Ще ти изберем нещо хубаво. - усмихна се тя. - Добре. - казах и. Прибрахме се у дома. Седнах на лаптопа за да огледам какво има из магазините. Нищо не ми грабна око. *Аманда влиза в стаята ми* - Ан ставай отиваме веднага на пазар. - каза тя дърпайки ме за ръка. - Добре, добре не бързай толкова. - Имаме една седмица, как няма да бързам. - измърмори тя. - Няма ли да ти стигне? - Не, хайде тръгвай. - продължи да ме дърпа до колата. Спряхме колата пред мола и влязохме. Аманда ме заведе в един магазин който се казваше "Бляскаво момиче". Там имаше адски много рокли. От всеки цвят имаше поне около 15 модела. Имаше огромен избор. Аз си харесах една рокля в розов цвят. Беше тип "принцеса". Деколтето и беше във вид на сърце, до ханша беше прилепнала а надолу бухнала. До ханша имаше бели кристалчета, а надолу беше изчистено розово, с воали. Аманда веднага ме накара да я облека. - Изглеждаш страхотно! Трябва да вземеш тази рокля. - ахна тя когато ме видя. - Благодаря. Аз си взех тази рокля а Аманда си взе същия модел само, че в бледо синьо. Когато се прибрах показах роклята на родителите си. Харесаха я много. За мен това беше важно. След това я прибрах в гардероба си и легнах. (следва продължение. . . . )
АнонименБлизка среща (5 част)
Отново е сутрин. Ставам бавно и мъчително, за да се приготвя за училище. Не спирам да мисля за целувката на Алекс. За първи път не сънувах ужасния сън. След като съм готова, влизам в колата при Аманда. - Хей, какво става доста щастлива изглеждаш? - усмихва ми се тя. - Ами, вчера бях със Алекс и той ме целуна. Започвам да и обяснявам подробно. - Но това е страхотно, радвам се за теб. - казва тя и ме прегръща. - Благодаря, а сега карай за да не закъснеем. Влизаме вече в класната стая и сядам до Алекс. - Добро утро. - усмихва се. - Добро утро. - отвръщам му. Започва мъчителния и скучен час по История. Заспивам в часа. Сънувам отново ужасния сън, в които бягам от нещо, стигам до една сграда и тя изчезва. Падам на земята и стоя. - Ан, събуди се, часа свърши. - побутва ме Алекс. - Да, да будна съм. - ставам сънливо. - Искам след училище да излезем. - подшушва ми на ухото той. - Добре. - усмихвам му се. Определено Алисън забелязваше, че става нещо между мен и Алекс. Излизайки от последния час Аманда ме побутва. - Виж. Поглеждам настрани и виждам Алекс и Алисън да говорят за нещо. Смеят се доста силно. Изревнувах и си заминах ядосана. Прибирам се в нас и телефонът ми зазвънява. Алекс е. - Ало? - казвам. - Хей готова ли си? - пита той. - Да. - Чакам те пред вас. Аз му затварям. Излизам от нас стараеки се да не изглеждам ядосана. Той започва да говори за интересите си. Слушам го внимателно, но в главата ми е само това с Алисън днес. - Какво има? - пита ме той учудено. - А не нищо, просто се бях замислила. - казвам с лека усмивка. - За какво? - Видях те днес с Алисън и. . . . - не довършвам. - Между мен и нея няма нищо! - казва той сериозно. - Добре тогава. - казвам му с уверена усмивка. Прекарахме деня страхотно. Ходихме на кино, след това отидохме в гората, седяхме на едно дърво и си говорехме. Часовете с него минаваха доста бързо. Когато се прибрах се обадих на Аманда за да и обясня всичко. Тя отново се зарадва за мен. Но за мен най-важното беше тя да е щастлива.
АнонименПодготовката (част 6)
В училище съм. Всички за задрямали по чиновете си, включително Аманда, Алисън, Джеймс и Алекс. След една седмица беше танцовата вечер. Аманда беше луднала какво ще облече. Аз не се интересувах толкова. Звънеца би. Всички излизаме навън за да обядваме. - Ан какво смяташ да обличаш? - пита ме нетърпеливо Аманда. - Не съм решила още. - казах и спокойно. - Трябва да идем на пазар. Ще ти изберем нещо хубаво. - усмихна се тя. - Добре. - казах и. Прибрахме се у дома. Седнах на лаптопа за да огледам какво има из магазините. Нищо не ми грабна око. *Аманда влиза в стаята ми* - Ан ставай отиваме веднага на пазар. - каза тя дърпайки ме за ръка. - Добре, добре не бързай толкова. - Имаме една седмица, как няма да бързам. - измърмори тя. - Няма ли да ти стигне? - Не, хайде тръгвай. - продължи да ме дърпа до колата. Спряхме колата пред мола и влязохме. Аманда ме заведе в един магазин който се казваше "Бляскаво момиче". Там имаше адски много рокли. От всеки цвят имаше поне около 15 модела. Имаше огромен избор. Аз си харесах една рокля в розов цвят. Беше тип "принцеса". Деколтето и беше във вид на сърце, до ханша беше прилепнала а надолу бухнала. До ханша имаше бели кристалчета, а надолу беше изчистено розово, с воали. Аманда веднага ме накара да я облека. - Изглеждаш страхотно! Трябва да вземеш тази рокля. - ахна тя когато ме видя. - Благодаря. Аз си взех тази рокля а Аманда си взе същия модел само, че в бледо синьо. Когато се прибрах показах роклята на родителите си. Харесаха я много. За мен това беше важно. След това я прибрах в гардероба си и легнах. (следва продължение. . . . )
АнонименБлизка среща (част 5)
Отново е сутрин. Ставам бавно и мъчително, за да се приготвя за училище. Не спирам да мисля за целувката на Алекс. За първи път не сънувах ужасния сън. След като съм готова, влизам в колата при Аманда. - Хей, какво става доста щастлива изглеждаш? - усмихва ми се тя. - Ами, вчера бях със Алекс и той ме целуна. Започвам да и обяснявам подробно. - Но това е страхотно, радвам се за теб. - казва тя и ме прегръща. - Благодаря, а сега карай за да не закъснеем. Влизаме вече в класната стая и сядам до Алекс. - Добро утро. - усмихва се. - Добро утро. - отвръщам му. Започва мъчителния и скучен час по История. Заспивам в часа. Сънувам отново ужасния сън, в които бягам от нещо, стигам до една сграда и тя изчезва. Падам на земята и стоя. - Ан, събуди се, часа свърши. - побутва ме Алекс. - Да, да будна съм. - ставам сънливо. - Искам след училище да излезем. - подшушва ми на ухото той. - Добре. - усмихвам му се. Определено Алисън забелязваше, че става нещо между мен и Алекс. Излизайки от последния час Аманда ме побутва. - Виж. Поглеждам настрани и виждам Алекс и Алисън да говорят за нещо. Смеят се доста силно. Изревнувах и си заминах ядосана. Прибирам се в нас и телефонът ми зазвънява. Алекс е. - Ало? - казвам. - Хей готова ли си? - пита той. - Да. - Чакам те пред вас. Аз му затварям. Излизам от нас стараеки се да не изглеждам ядосана. Той започва да говори за интересите си. Слушам го внимателно, но в главата ми е само това с Алисън днес. - Какво има? - пита ме той учудено. - А не нищо, просто се бях замислила. - казвам с лека усмивка. - За какво? - Видях те днес с Алисън и. . . . - не довършвам. - Между мен и нея няма нищо! - казва той сериозно. - Добре тогава. - казвам му с уверена усмивка. Прекарахме деня страхотно. Ходихме на кино, след това отидохме в гората, седяхме на едно дърво и си говорехме. Часовете с него минаваха доста бързо. Когато се прибрах се обадих на Аманда за да и обясня всичко. Тя отново се зарадва за мен. Но за мен най-важното беше тя да е щастлива.
АнонименОткрадната целувка (4 част)
Цяла нощ не успях да мигна. Мислех единствено за Алекс. Мисля, че започвам да го харесвам, въпреки че го познавах от скоро. - Добро утро Ан! - казва Аманда влизайки в стаята ми. - Кое му е доброто? - отрязвам я. - Какво ти има? Изглеждаш ядосана? - пита ме тя. - Мисля, че се влюбвам в Алекс и. . . . . - Но това е страхотно! - прекъсва ме тя. - Не, не е. Видях как Алисън ни гледаше. Очевидно е, че го харесва. - нацупвам се. - Спокойно, аз знам, че той харесва теб! - усмихва ми се Аманда. Ставам от леглото за да се приготвя за училище. След като съм готова, излизам и се качвам в колата на Аманда. Притеснена съм от факта, че ще видя Алекс. Но щом Аманда беше с мен, това ми даваше сили да не умра от срам. Влизаме в класната стая и всички отново започват да ме зяпат. - Хей, Ан седни до мен! - усмихва ми се Алекс. - Отивай. - подшушва ми Аманда побутвайки ме. - Добре, добре. Сядам до него. - Здравей, как си тази сутрин? - пита ме той. - Ами доста ми се спи. Цяла нощ не мигнах. - казвам сърдито. - Ами доста отегчителни учители имаме така, че доста лесно ще ти се доспи. Засмивам се на висок глас. - Извинете госпожице Ан, нещо смешно ли видяхте? - пита ме учителката сериозно. - Не се смея на вас госпожо. - казвам с усмивка. - Хмм. . . . И така ученици. . . . . . . . И започва да обяснява неща които никой не го вълнува. Алисън влиза в стаята и ме гледа накриво, за това, че седя до Алекс. Сяда до Джеймс и не отвръща на поздрава на Аманда. - Сърдиш ли се за нещо? - подшушва й Аманда. - Не. - отрязва я тя. След училище Алекс предлага да учим в нас. Съгласявам се разбира се. Слизаме от колата му и влизаме вкъщи. Няма никой. С него сядаме на масата в кухнята и се мъчим да напишем нещо. - Офф, изобщо не ме вълнуват тези неща. - измърморвам. - Ами и на мен. - усмихва ми се. Той стана и се доближи до мен. - Ето вземи моите записки. - Благодаря ти. - Аз трябва да тръгвам. Утре ще се видим. - казва той. - Добре. - усмихвам му се отново. Той става и ме целува по бузата. Засрамвам се. Преди да кажа нещо той. . . . . - До утре. - и излиза бързо от нас. Бях по щастлива от всякога. Дали наистина щеше да се получи с него? Дали ме харесва и той? Тези мисли не напускаха ума ми. (следва продължение. . . . )