Sanovnik.bg»Форум»Лично Творчество»Открадната целувка (4 част)

Открадната целувка (4 част)

  • 16.09.16 12:00#1Desi YordanovaDesi YordanovaРегистрация: 29.08.16Град: СилистраОтговори: -Открадната целувка (4 част)Цяла нощ не успях да мигна. Мислех единствено за Алекс. Мисля, че започвам да го харесвам, въпреки че го познавах от скоро.
    - Добро утро Ан! - казва Аманда влизайки в стаята ми.
    - Кое му е доброто? - отрязвам я.
    - Какво ти има? Изглеждаш ядосана? - пита ме тя.
    - Мисля, че се влюбвам в Алекс и. . . . .
    - Но това е страхотно! - прекъсва ме тя.
    - Не, не е. Видях как Алисън ни гледаше. Очевидно е, че го харесва. - нацупвам се.
    - Спокойно, аз знам, че той харесва теб! - усмихва ми се Аманда.
    Ставам от леглото за да се приготвя за училище. След като съм готова, излизам и се качвам в колата на Аманда. Притеснена съм от факта, че ще видя Алекс. Но щом Аманда беше с мен, това ми даваше сили да не умра от срам.
    Влизаме в класната стая и всички отново започват да ме зяпат.
    - Хей, Ан седни до мен! - усмихва ми се Алекс.
    - Отивай. - подшушва ми Аманда побутвайки ме.
    - Добре, добре.
    Сядам до него.
    - Здравей, как си тази сутрин? - пита ме той.
    - Ами доста ми се спи. Цяла нощ не мигнах. - казвам сърдито.
    - Ами доста отегчителни учители имаме така, че доста лесно ще ти се доспи.
    Засмивам се на висок глас.
    - Извинете госпожице Ан, нещо смешно ли видяхте? - пита ме учителката сериозно.
    - Не се смея на вас госпожо. - казвам с усмивка.
    - Хмм. . . . И така ученици. . . . . . . .
    И започва да обяснява неща които никой не го вълнува.
    Алисън влиза в стаята и ме гледа накриво, за това, че седя до Алекс. Сяда до Джеймс и не отвръща на поздрава на Аманда.
    - Сърдиш ли се за нещо? - подшушва й Аманда.
    - Не. - отрязва я тя.
    След училище Алекс предлага да учим в нас. Съгласявам се разбира се.
    Слизаме от колата му и влизаме вкъщи. Няма никой. С него сядаме на масата в кухнята и се мъчим да напишем нещо.
    - Офф, изобщо не ме вълнуват тези неща. - измърморвам.
    - Ами и на мен. - усмихва ми се.
    Той стана и се доближи до мен.
    - Ето вземи моите записки.
    - Благодаря ти.
    - Аз трябва да тръгвам. Утре ще се видим. - казва той.
    - Добре. - усмихвам му се отново.
    Той става и ме целува по бузата. Засрамвам се. Преди да кажа нещо той. . . . .
    - До утре. - и излиза бързо от нас.
    Бях по щастлива от всякога. Дали наистина щеше да се получи с него? Дали ме харесва и той? Тези мисли не напускаха ума ми.
    (следва продължение. . . . )
    ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest