Моите форумни теми

Здравейте отново. Сънища при мен много, ако ги пиша всички... Ама ето тоя сън нанагорно ми дойде. След него цял ден бях като утрепан. Мен сънищата ме управляват. Ако сънувам нещо, то ми променя поведението. И ако за страничен човек, сънят е само поредица от случки, то за сънуващия остава целият сбор от емоции,които е изпитал докато го преживява. Емоции ,които не могат лесно да се преразкажат и обяснят. Сънувам че със семейството ми сме на почивка някъде в друга страна. Живеем в къща насред гората. Гората е от високи дървета и с пътеки по средата. Има много листа . Аз съм дете и с още няколко деца сме из гората да си играем. На края на гората има голяма река. Ние излязохме на реката и по едно време видяхме нещо да плува . Това беше тигър ,който носеше една сърна по водата. Беше я захапал и плуваше с нея. Ние се изплашихме и тръгнахме към вкъщи. Тогава се досетих , че нашите ни казваха да внимаваме за тигрите , да се пазим. Тръгнахме по една пътека към къщата и решихме да си правим състезание ,кой бяга най-бързо на четири крака. Пътеката беше много изолирана с храсти и тигър можеше да изскочи отвсякъде.Ние обаче бягахме на четири крака и си засичахме време. Това беше странно усещане:едновременно осъзнавах опасността, и едновременно сякаш бяхме в изолиран свят на безгрижие. После вече решихме да се прибираме. Наближихме къщата и ни оставаха още двадесетина метра,когато точно пред нас на пътеката излезе един тигър. Излезе леко,безшумно с гръб към нас .Странно ,но не ни видя и се запъти към къщата. Ние замръзнахме на място. Тигърът не трябваше да ни усети. Той тръгна по пътеката към къщата, а срещу него беше майка ми. Тя го видя и се развика,макар че нямаше какво да направи.Дори да беше побегнала това нямаше да промени нищо. Аз изчаках тигъра да слезе по стълбите за да няма видимост към мен и веднага свих встрани от къщата ,но останалите деца бяха като вкаменени ,стояха и гледаха . Знаех ,че трябва да им попреча ,но не знаех как да ги извикам. Аз се скрих,защото знаех какво ще стане и не исках да гледам. Това беше някакво чувство на безпомощност, защото нищо не можех да направя. Помислих си че можех да отвлека вниманието на тигъра, но тогава той щеше да нападне мен. Това е дилемата, да загина аз, или да оставя тигъра да вземе майка ми. Дълго време след като се събудих , мислих какъв би трябвало да е изхода от такава ситуация. Първо се зачудих, как въобще човек може да ходи на почивка на място с реална заплаха. После ми хрумна ,че може би ние в нас сме имали огнестрелни оръжия щом сме отишли да живеем сред тигри.Това до някъде ме успокои и можах да заспя отново. Но през деня всичко се върна. Аз кошмари по принцип не сънувам.Не сънувам страхотии,не се стряскам насън .Но понякога се случват и такива сънища - гадни. Сънища които не те обливат в пот, но ти блокират съзнанието за цял ден след това. Моите си кошмари ...

Здравейте. Нали сънищата би трябвало да са един различен свят от действителността? Там трябва да сме свободни да правим неща за които в реалността мечтаем или пък да ни се присънват неща които не са се случили, но от които се боим да се случат. Защо тогава от известно време , всичко което сънувам следва реалистическите закони? Аз по принцип си падам по диети за отслабване. Не не съм жена и не съм вманиачен, просто мразя спортуването и съм си решил чрез ограничение в храненето да свалям килограми. Отказах сладкото и тестените изделия. Няколко пъти вече сънувам такива сънища: -в супермаркета съм и вървя покрай рафтове с бонбони и вафли. По едно време почвам да ръбам един бонбон без да се усетя- просто по навик. Изведнъж се сещам : "да му се не види, аз съм на диета,как можах да забравя" . И веднага се мъча да изплюя каквото съм хапнал. -минавам покрай сладкарница и много ми се иска да вляза вътре да си хапна, но неееее "аз съм на диета" , си казвам, и подминавам. Що за чудо бе, що за простотия- да не можеш поне насън да се наядеш до насита. А после идват и цяла поредица от "научни " сънища. Е що за простотия пък сега? -сънувам, че виждам в далечината някаква висока винкелна кула и по нея се придвижва някаква конструкция ,която има цел да се изстреля нагоре. Няма да обяснявам подробно,защото ще е отегчително, но кулата се сгромоляса. И тогава почнах да обяснявам на тоя до мен ,какъв е бил проблема и че съм имал решение : да се ускори платформата и после да започне да се забавя за да възникне векторна сила непозволяваща и да се стреми да се изкриви. Принципно обясненията ми имаха смисъл и след като се събудих продължих да го мисля. Е в будно състояние измислих и доста по-добър начин, но пък и тоя насън не беше лош Следващата вечер отново насън обяснявах принципа на действие на една машинария и , о боже, всичко беше напълно точно обяснено (чак аз го разбрах) И понеже съм чувал че човек насън не може да брои, за капак на всичко ето го и тоя сън: -при една клиентка сме и майсторим някаква лампа. по едно време казвам на колегата да ми подаде един кабел пък той ми дава стоманено жило с редуктор в края . Мен доста ми харесва механиката и му казвам " сега ще видим коефициента на редукция. Да видим сега за един оборот на жилото колко оборота ще направи колелото." Почвам да въртя и броя :1,2,3,4,5. Ами пет направи. Пък аз как броих насън ... нямам си идея. Обаче голямото чудене е : защо насън мисля , защо не се случват фантасмагории, защо всичко е толкова логично и ... защо, по дяволите, ми е да обяснявам на някого как работи това или онова. Та аз дори денем въобще не се занимавам с подобни неща.

По принцип сънувам всевъзможни неща-сънувам че разказвам какво съм сънувал, на сън си спомням неща от реалността, на сън усещам че сънувам, и още една камара странни преплитащи се ситуации. Обаче за пръв път се сблъсквам със подобен сън. Сънувам че: Вечерно време около 23 часа, аз съм в стаята си , лампата е угасена,но аквариумната лампа свети. Аз по някаква причина съм отворил прозореца и гледам навън. След малко вече затварям прозореца и се обръщам и виждам в стаята зад мен някаква сянка на висок и слаб мъж. Виждам го едва едва, и не защото в стаята е тъмно (макар че аквариума осветява достатъчно), а защото едва гледам. Имам усещането че гледам с много усилия и всичко което виждам е някак си мъгливо. Стреснах се. След малко вече сянката я нямаше, но аз започнах да се чудя дали това се случва наистина. Лека полека ме обзе съмнение че всъщност това не е реално, а всъщност сънувам. Веднага си казах: добре, ще скоча през прозореца и ако полетя, значи е сън. Обаче веднага ме обзе съмнение : ами ако не е сън - ще се пребия. И започнах да мисля как да разбера че сънувам, защото всичко ми се струваше реално и не можех да определя сънувам или не. Реших да погледна в аквариума . Видях плуващи риби и много дребни рибки покрай тях. Стори ми се напълно реално. (в действителност, в този аквариум няма въобще никакви малки рибки, но явно достъпът до паметта ми по време на съня ми е попречил да съпоставя това което виждам с това което помня за реалната ситуация) Продължих да мисля как да тествам дали сънувам и реших нещо. Скочих и свих краката си . Размахах ръце и пожелах да не докосна пода. Така и стана - махах с ръце и висях на една педя от земята. В този момент си мислех : ето на - всичко е сън. Няма как да летя така в реалността. И тогава вече се почувствах удовлетворен, започхах да бягам из цялата стая и си повтарях "сънувам , сънувам"