Моите форумни теми

Аз и мои приятели трябваше да отидем на училищна екскурзия в Трансилвания, за около седмица в един голям хотел от двайсти век. Както почети всички хотели от двайсти век и този имаше своята история, която щяхме да разберем. Между другото се казвам Коли, а приятелите с който щях да ходя се казват: Тео, Елине, Христин, Алекс и Антон. Дойде и денят...денят в който направих огромна грешка. Аз и Тео бяхме първи на спирката от която щяхме да тръгнем: - Мислех си, че само аз съм толкова луд, че да стана толкова рано-каза той с усмивка. Аз го харесвах отдавна. Някой хора ми бяха казвали, че и той ме харесва, но никога не разбрах. -Е явно не си!- седнахме на пейката която беше зад нас. По едно време цареше тишина. По улицата не минаваше автомобил, човек или дори животно. Най вероятно поради ранния час. Тео прекъсна тишината, и то точно с въпроса който не очаквах: -Имаш ли си гадже?- в този момент най вероятно съм се изчервила, защото кръвта ми кипеше, ръцете ми се потяха, но най накрая отговорих: -Не. -Как е възможно момиче с такава вънщност и да си няма гадже.- в този момента започнахме да се приближаваме бавно, бавно. Докато устните ни не се сляха. От ъгъла Елине и Христин започнаха да викат в един глас: -Влюбени гълъбчета. Заедно на клон се люлеят...- но на нас двамата не ни пукаше и продължихме. В този момент всички започнаха да идват от различни страни. Почувствах смущение и се отдръпнах от него. Автобусът ни дойде, а заедно с него и учителят. В автобуса бях седнала на една седалка с Елине в най задните редове, а Тео беше на по предните с Алекс. По едно време Алекс извика на Елине: -Елине, дай да си разменим местата-Тя ме погледна. С нея се познавахме толкова добре, че се разбирахме само с поглед, и този поглед означаваше"ще говоря с него"

И тъка стигнахме до изоставената хижа. Отначало всичко беше наред с изключение че не успяхме да намерим ключа за хижата. Но това не ни интересуваше. Всички започнаха да се залавят със задълженията си. Антон и Гергана започнаха да цепят дървата за огъня по край който щяхме да се съберем. Аз и Асен решихме по добре до огледаме за ключа за хижата инъче щяхме да спим навън където мен ме беше страх. Отидохме да търсим ключа, зад хижата . Но там точно когото го намерих чух писък който идваше от гората. Едно момиче идваваше насам и крещеше : -Бягайте и не поглеждайте назад-аз и Асен я заведохме при другите. В онзи момент си помислихме че е някаква луда,а не че е може да я е уплашило чудовището -Какво и има!!-попита Кристина докато я качваше на масата. Явно някой я бе ранил жестоко. Та тя имаше забит нож в гърбът който не бях видяла. Веднага разбрах какво и се е случило. Взех ключа и отключих хижата и започнах да викам: -Всеки да взима каквото може и да влиза вътре!!!!-всички разбраха какво става. Когото всички влязоха аз се огледах да видя дали не сме забравили нещо. Тогава тя се мерна пред очите ми момичето което бяхме оставили на масата. Аз отидох да я взема тя имаше шанс да живее макари малък. Точно когато стигнах до тялото и чух: -Алекс!! Той идва!!- в този момент вдигнах глава и го видях,видях чудовището. Не можех да мърдам. Усетих как някои ме хваща това беше Асен. Той ме носеше , а аз не отделях очи от това страшно лице. Очите му бяха мокри като на пияница, нямаше вежди и нос, а усмивката му беше доволна с тънки устни и черни зъби .Когато влязохме аз се върнах пак в реалността реагирах бързо заключих и извиках: -Аз ви казах че не трябва да идваме тук!!!-през това време гледах през прозореца как чудовището разкъсва горкото момиче, изведнъж нещо отклони погледа ми и когато пак погледнах натам него го нямаше и изведнъж се появи пред прозореца то ме гледаше и съскаше. Тогава усетих как някой ме прегърна това беше Асен той ме прегърна и ми прошепна в ухото: -Спокойно!! Ангел мой!! Обещавам ти ,че аз ти и всички останали ще се имъкнем живи- от тези думи се успокоих и му казах: -Не ми пука за другите!! Обещай ми че ти ще останеш жив-тогава той ме погледна и ме целуна. Но всичко бе прекъснато от Кристина: -Добре де сега не е времето за това -Кристина е права. Тяабва да залостим прозорците не ми е достатъчно че има решетки.-точно когато щях да кажа нещо попитах: - Къде са Ивайла,Мартин и Антон !??- чу се как някой как пищи. Звукът идваше от кухнята. Когато отидохме Антон седеше и гледаше ужасната картинка: -Антоне ти ли изпищя тъка-каза Симон докато се хилеше като дебил -Сега това не е важно какво стана -Ами!! Видях как една тухла влиза през прозореца. Ивайла беше с гръб той си прокара ръцете през решетките и я удуши. След това хвърли нож в главата на Мартин -Това вече не може тъка!! Асен и Кристина с мен да сложим дъски на прозорците. Останалите горе да огледате-казах аз с много строг тон -ДАБЕ!! Ами ако ония пак хвърли тухла или нож-каза Гергана докато сълзи се стичана от очите и -Спокойно ако ние не останем живи обещайте че вие ще не слизайте долу ако чуете шум -аз я прегърнах за да я утеша. И ги гледах как се качват нагоре това можеше да е последния път когато ги виждам.

Когато чух онзи трясък на вратата, си казах това е край няма да мога да ги видя пак. Пред мен беше Асен и държеше ръката ми. Аз я стисках толкова силно сякаш бе последния път когато го виждам. А дали беше тъка? Кристина и аз започнахме да заковаваме дъски. Когато почети приключихме остана една дъска, аз я повдигнах. И точно когато бях готова да забия пирона през решетките се протегна ръка която ме хвана за вратът. Цялата беше в кал и с дълги нокти. И като във филм на ужасите в този момент гръм разцепи небето. Явно Асен бе чул писъците на Кристина, защото влезе с един нож и започна да го размахва. Когато онази ръка ме пусна Асен започна да ме прегръща и целува по вратът които целия беше в рани от впитите нокти на чудовището. Сякаш онези сладки целувки ги лекуваха: -Добре ли си? -Да! Сега вече съм много по добре!!-след тези мои думи ние се спогледахме и не можахме да отделим погледите си един от друг -Хайде да се качваме горе че другите може да са се притеснили!!-каза Кристина докато гледаше в страни много завистливо. Преди да отвори вратата Асен му казах: -По полека внимавай!! Ами ако някой от тях се е стреснал. Може да чака пред врата за да се предпази-в този миг се чу скърцането на вратата която я отвори Симон с нож в ръка: -Оле майко мила!! Ако чудовището не ви беше убило аз щях да ви убия!!! Нямате си и на представа как се бях уплашил- каза той докато бавно се отдръпваше назад -Аз щях да те убия преди ти мен-каза Асен много раздразнен -Хайде де, да не се караме!! Да отидем в голямата стая и да пийнем по нещо. Все пак нали за това дойдохме- всички бяха съгласни. Когато се събрахме Гергана веднага започна да мърмори: -Добре де само да не е някакво менте- всички се хилеха от нейната претенциозност -Спокойно не е. Мартин го избра-след тези мои думи усмивките от лицата на всички просто изчезнаха и стаята се изпълни с неловка тишина. За да мога да разчупя леда казах: -За Ивайла и Мартин!! Те се жертваха за нас- всички последваха моя пример и казаха в един глас: -За вас -Хайде сега да не мислим за това!! На купона!!!!!!- каза Кристина за да може да повдигне духа на останалите. -Симоне ти не трябваше ли да носиш карти- казах аз -Да ето тук има карти. А от какво е тази кутия!?- той гледаше кутията и се хилеше -Асене това ще ти хареса-Симон му хвърли кутията Асен я огледа и му се появи една доволна усмивка на лицето -Антоне и на теб ще ти хареса!! -ЧАКАЙ ИСКАМ И АЗ ДА ВИДЯ!!!- казах аз докато се опитвах да взема кутията -Повярвай ми ангелче не е за теб- от тези думи се успокоих, но след малко Антон издаде какво е донесъл Симон -Браво за избора ама, защо взе Китайски презервативи -Симоне не се шегувай с това!!- казах аз докато взимах кутията от ръцете на Антон -Е де нищо не е станало!! Пък и някой от нас може и да изгуби нещо-каза Симон докато ме гледаше, а след това погледна Асен и му прошепна: -Братле ти си на ход!!-аз се раздразних, но Асен ме успокои и каза: -Спокойно ангел мой няма да позволя нищо да ти се случи-а аз му отвърнах -Наистина тази нощ може да изгубя нещо!!!

Изоставената хижа. В този момент си мисля,че беше много лоша идея да отидем там. Както и да е. Всичко започна една вечер. Бяхме аз и моите приятели навън, разказвахме си страшни истории. Изведнъж от всички разкази най много ме заинтригува следната история която каза едно момче Симон. Разказваше се за една изоставена хижа зад гъстата гора която беше зад селото. Покрай нея имало едно чудовище което убило обитателите на хижата. В този миг едно момиче Гергана се обади: -Защо не отидем там да изкараме една нощ?! Може да е забавно-явно на всички и хареса идеята.Но аз съм от онези хора които вярват в чудовища, духове и такива неща. Затова реших да ги накарам да не ходим там: -Ами ако тези истории са истински. За чудовището което е убило хората които са живеели в изоставената хижа. -Тебе да не би да те е страх?!-каза Ивайла. Която най много мразя от компанията там. В един момент ти е приятел, а в другия не е, защото гаджето и Мартин и казва да не общува с някой хора. За да се защитя аз и казах: -Не ме е страх!! Но съм сигурна че ако Мартин не е с теб ще дойдеш да ми цивриш за да те утешавам, но повярвай ми няма да те приема! -Да ама изненада!! Това ще се случи чак когато си изгубиш девствеността-в онзи момент ми идеше да да разбия грозната и муцуна която нарича лице. В този миг Асен(още един от компанията)се опита да ме успокои: -Нали сега няма да се стига до бой-хилейки се аз му отговорих -Спокойно няма. А ако се стигне до там всички знаем кой ще победи-и тъка мнозинството победи и всички трябваше да се срещнем на площада в 19:00 и да тръгнем към изоставената хижа.В 17:30 станах и се облякох. Видях че Асен ми е писал следното,,ангелче искаш ли да тръгнем заедно" аз отдавна го харесвам той не знаеше, затова аз много се зарадвах. В 18:30 чух изпод прозореца: -Алекс!!Готова ли си? -Да, изчакай ме пред вратата-когато излязох усетих аромата на токущо набрани рози. Като се обърнах видях, че Асен носи букет: -За мен ли са?!-попитах изненадана -Да!! Харесват ли ти? -Да!!!много-гледахме се в очите около 8 секунди след което той каза: -Хайде да тръгваме,че закъсняхме!! -Добре-тръгнахме към площада. Когато пристигнахме всички бяха там(Антон,Кристина,Симон,Гергана,Ивайла и Мартин)явно ние бяхме закъснели.... Дано тава начало да ви е харесало...ще има и 2 част