Sanovnik.bg»Форум»Лично Творчество»Изоставената хижа (част 2)

Изоставената хижа (част 2)

  • 22.11.14 07:03#1ВанесаВанесаРегистрация: 20.11.14Град: СофияОтговори: -Изоставената хижа (част 2)И тъка стигнахме до изоставената хижа. Отначало всичко беше наред с изключение че не успяхме да намерим ключа за хижата. Но това не ни интересуваше. Всички започнаха да се залавят със задълженията си. Антон и Гергана започнаха да цепят дървата за огъня по край който щяхме да се съберем. Аз и Асен решихме по добре до огледаме за ключа за хижата инъче щяхме да спим навън където мен ме беше страх. Отидохме да търсим ключа, зад хижата . Но там точно когото го намерих чух писък който идваше от гората. Едно момиче идваваше насам и крещеше :
    -Бягайте и не поглеждайте назад-аз и Асен я заведохме при другите. В онзи момент си помислихме че е някаква луда,а не че е може да я е уплашило чудовището
    -Какво и има!!-попита Кристина докато я качваше на масата. Явно някой я бе ранил жестоко. Та тя имаше забит нож в гърбът който не бях видяла. Веднага разбрах какво и се е случило. Взех ключа и отключих хижата и започнах да викам:
    -Всеки да взима каквото може и да влиза вътре!!!!-всички разбраха какво става. Когото всички влязоха аз се огледах да видя дали не сме забравили нещо. Тогава тя се мерна пред очите ми момичето което бяхме оставили на масата. Аз отидох да я взема тя имаше шанс да живее макари малък. Точно когато стигнах до тялото и чух:
    -Алекс!! Той идва!!- в този момент вдигнах глава и го видях,видях чудовището. Не можех да мърдам. Усетих как някои ме хваща това беше Асен. Той ме носеше , а аз не отделях очи от това страшно лице. Очите му бяха мокри като на пияница, нямаше вежди и нос, а усмивката му беше доволна с тънки устни и черни зъби .Когато влязохме аз се върнах пак в реалността реагирах бързо заключих и извиках:
    -Аз ви казах че не трябва да идваме тук!!!-през това време гледах през прозореца как чудовището разкъсва горкото момиче, изведнъж нещо отклони погледа ми и когато пак погледнах натам него го нямаше и изведнъж се появи пред прозореца то ме гледаше и съскаше. Тогава усетих как някой ме прегърна това беше Асен той ме прегърна и ми прошепна в ухото:
    -Спокойно!! Ангел мой!! Обещавам ти ,че аз ти и всички останали ще се имъкнем живи- от тези думи се успокоих и му казах:
    -Не ми пука за другите!! Обещай ми че ти ще останеш жив-тогава той ме погледна и ме целуна. Но всичко бе прекъснато от Кристина:
    -Добре де сега не е времето за това
    -Кристина е права. Тяабва да залостим прозорците не ми е достатъчно че има решетки.-точно когато щях да кажа нещо попитах:
    - Къде са Ивайла,Мартин и Антон !??- чу се как някой как пищи. Звукът идваше от кухнята. Когато отидохме Антон седеше и гледаше ужасната картинка:
    -Антоне ти ли изпищя тъка-каза Симон докато се хилеше като дебил
    -Сега това не е важно какво стана
    -Ами!! Видях как една тухла влиза през прозореца. Ивайла беше с гръб той си прокара ръцете през решетките и я удуши. След това хвърли нож в главата на Мартин
    -Това вече не може тъка!! Асен и Кристина с мен да сложим дъски на прозорците. Останалите горе да огледате-казах аз с много строг тон
    -ДАБЕ!! Ами ако ония пак хвърли тухла или нож-каза Гергана докато сълзи се стичана от очите и
    -Спокойно ако ние не останем живи обещайте че вие ще не слизайте долу ако чуете шум -аз я прегърнах за да я утеша. И ги гледах как се качват нагоре това можеше да е последния път когато ги виждам.
    ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest