Влюбих се в най-добрия си приятел,който е гей
редакция:
Здравейте! Най-накрая реших да пиша тук, защото вече незнам какво да правя. Нека първо ви запозная с мен. Казвам се Тереза и в момнта съм на 17 години. Майка ми и баща ми са разведени и аз живея с майка си. Когато бях на 15 години поради лични причини аз и мама отидохме да живеем в Германия, но едва след една година и плюс, минус няколко месеца отново се върнахме в България. Имах ново училище и трябваше да се приспособя с обстановката.
Беше ми доста трудно тъй като не съм една от най-общителните хора в света, но скоро свикнах. Започнах да се грижа по-добре за външния си вид и си намирах все повече приятели дори и от другите училища. За този момент станах една от , , популярните" в училище. Всичко беше перфектно или поне на мен така ми изглеждаше докато един ден просто всички отново започнаха да странят от мен. Явно прекалено съм се надувала или съм обидила някого по някакъв начин. Поне аз така си го обяснявам.
Отново се затворих в себе си и не разговарях с никого. Един ден в класа ни дойде едно ново момче. Отначало не ми направи голямо впечатление. Той винаги седеше най-отзад и също като мен не говореше с никого. Заинтригува ме и реших да се запозная с него. През един от часовете седнах до него и се опитах да завържа някакъв разговор мислейки, че ще ме отреже както всички сега правеха, но обратно на очакванията ми характерите ни си паснаха идеално.
Харесваме и мразим почти еднакви неща. От този ден нататък започнахме да се виждаме все по-често и по-често и станахме най-добри приятели. Наистина се чувствах толкова добре в неговата компания сякъш само тогава можех да съм себе си, докато един ден не осъзнах, че чувствам нещо повече към него, но не бях сигурна, че той чувства същото към мен. Една вечер както винаги майка ми беше на работа и аз бях сама в къщи. Беше късно, към 22-23 часа. На вратата ми се позвъни и щом отворих видях същото момче - Най-добрия ми приятел. Видях, че плаче.
Разбира се го поканих вътре и му казах да ми разкаже какво е станало. Той ми разказа затова, че е хомосексуалист и от доста дълго време харесва едно момче, но същото това момче си има гадже (момиче) и той няма как да отвърне на чувствата му. Почувствах се . . . Незнам. Не мога да го опиша с думи. Разочарована? Слабо казано.
От този ден нататък започнах да го отбягвам. Просто не можех да съм с него знаейки, че харесва друг и то момче. Липсва ми! Страшно ми липсва! Не сме си говорили от вече близо две седмици, а чувствата ми към него не са отслабнали. Дори още повече се засилват. Моля ви помогнете ми! Имам нужда от съвет! Как да спра да го обичам? . .
Беше ми доста трудно тъй като не съм една от най-общителните хора в света, но скоро свикнах. Започнах да се грижа по-добре за външния си вид и си намирах все повече приятели дори и от другите училища. За този момент станах една от , , популярните" в училище. Всичко беше перфектно или поне на мен така ми изглеждаше докато един ден просто всички отново започнаха да странят от мен. Явно прекалено съм се надувала или съм обидила някого по някакъв начин. Поне аз така си го обяснявам.
Отново се затворих в себе си и не разговарях с никого. Един ден в класа ни дойде едно ново момче. Отначало не ми направи голямо впечатление. Той винаги седеше най-отзад и също като мен не говореше с никого. Заинтригува ме и реших да се запозная с него. През един от часовете седнах до него и се опитах да завържа някакъв разговор мислейки, че ще ме отреже както всички сега правеха, но обратно на очакванията ми характерите ни си паснаха идеално.
Харесваме и мразим почти еднакви неща. От този ден нататък започнахме да се виждаме все по-често и по-често и станахме най-добри приятели. Наистина се чувствах толкова добре в неговата компания сякъш само тогава можех да съм себе си, докато един ден не осъзнах, че чувствам нещо повече към него, но не бях сигурна, че той чувства същото към мен. Една вечер както винаги майка ми беше на работа и аз бях сама в къщи. Беше късно, към 22-23 часа. На вратата ми се позвъни и щом отворих видях същото момче - Най-добрия ми приятел. Видях, че плаче.
Разбира се го поканих вътре и му казах да ми разкаже какво е станало. Той ми разказа затова, че е хомосексуалист и от доста дълго време харесва едно момче, но същото това момче си има гадже (момиче) и той няма как да отвърне на чувствата му. Почувствах се . . . Незнам. Не мога да го опиша с думи. Разочарована? Слабо казано.
От този ден нататък започнах да го отбягвам. Просто не можех да съм с него знаейки, че харесва друг и то момче. Липсва ми! Страшно ми липсва! Не сме си говорили от вече близо две седмици, а чувствата ми към него не са отслабнали. Дори още повече се засилват. Моля ви помогнете ми! Имам нужда от съвет! Как да спра да го обичам? . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 2
51
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари