sanovnik.bg»Споделени Истории»Страх»Свита и неуверена съм, а искам да съм смела и уважаванa

Свита и неуверена съм, а искам да съм смела и уважаванa

Свита и неуверена съм, а искам да съм смела и уважаванa
От всички борби в човешкия живот най-трудно е да се пребориш със себе си, със своите недостатъци. Казват бъди какъвто си, но когато тази твоя същност ти пречи да живееш нормално важи друго правило. А е толкова трудно да промениш рождения си темперамент. Аз искам да се променя, трябва да се променя! Не знам от къде да започна - имах много трудно детство, липса на обич и топлина в семейството, на подкрепа, от там и на самочувствие и увереност.

Колкото повече исках да бъда послушна и да угодя на родителите си, винаги намираха причина да ми се карат и обиждат. А бях и толкова чувствителна. . Още в детската градина си спомням, че децата не искаха да си играят с мен. Последва и тормоз в училище. Всичко преживявах много тежко. Винаги съм била склонна към депресия. Никога не съм била грозно момиче, но не можех да се интегрирам поради някаква причина.

Ето, че вече съм голяма, наскоро завърших и всички тези травми изплуват и ми пречат в живота. Още съм твърде свита, притеснителна и неуверена. Като започна някъде работа постоянно съм стресирана, не мога да се интегрирам сред колегите, като видят, че съм толкова свита и неуверена ме нападат и се обръщат срещу мен. И тогава аз напускам. Тъй като светът е джунгла и ако не си вълк те изяждат.

Дори и приятели нямам напоследък. Само гаджето ми, на което никога не съм споделяла тези мои терзания. Той не е като мен, различен е, енергичен, уверен и напорист. Вероятно не съм достойна за него. Хора, не искам да съм такава. Не искам да съм толкова слаба, депресивна, апатична, мудна, без енергична и неуверена. Искам един ден да съм богата и уважавана, силна, борбена и щастлива.

А ако не се променя няма как да стане. Даже и приятелят ми съм на път да изгубя, тъй като и той се дразни от поведението ми вече. Знам, че аз съм виновна за това, единствено аз! Толкова много съм изпуснала от живота в самосъжаление и чак сега си давам сметка, че винаги съм била такава. А искам да бъда различна, да бъда по жива и енергична, но сякаш такава съм се родила мудна. . . та до сега. .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.2
Общо гласували: 5
5 2
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (7)

Изпрати
Горе главата
Горе главата
11.05.2015 21:52
Вместо да се опитваш с психологически трикове да станеш уверена, вземи се в ръце и започни да правиш смислени неща в живота си. Първото нещо е да започнеш да растеш духовно - образование, непрестанно четене, смислени цели, които да следваш с хъс, богата обща култура. А защо не и вяра в Бог. Второто нещо е да почнеш да вършиш нещо смислено за наистина нуждаещи се. Нямам предвид набедените за малцинство, а хората които са близо до теб - приятели, близки, познати. Всеки се нуждае от нещо - помогни му да го постигне. Ако трябва съвет - дай го, ако трябва да се мести гардероб - носиш заедно с другия. Но за да даваш смислени съвети, които да са на място, ти трябва истинска мъдрост и духовна сила. Само когато се сдобиеш с богат духовен капацитет и започнеш да помагаш на другите ще ги забравиш всичките си комплекси и ще се чудиш как си могла да мислиш такива неща.
1
0
надя
надя
01.03.2015 11:49
Аз може да се каже,че съм същата.като по малка бях по нахално дете,но помня как когато бях във предучилищна,че се опитвах да разговарям с другите деца,но едно от тях ми беше казало ти къде се обаждаш навсякъде и от тогава се свих във черупката си,не знам дали се дължи на това тази моя стеснителност.детството ми премина в подигравки.явно щом децата разбраха ще,че съм кротка започнаха да ме тъпчат а аз мълчах.така и така порастнах горе долу като аутсайдер.взех да се проправям на 17 18 години,отворих си очите.сега не съм такава каквато бях но остана една част в мен която ще е трудно да променя.все си мисля че ме гледат постоянно,че говорят за мен,притеснявай се до такава степен,че чак походката ми се промени,вървя като плужек,може би ми е останало като белег от детството и си мисля че цял живот ще ми се подиграват,постоянно се подценявам за всичко,подценявам се че съм много грозна а всъщност не е така изобщо,не че се мисля за принцеса но съм хубаво момиче,подценявам се че съм дебела,че съм проста,че съм тъпа,че нищо не мога,мисля си като видя хубава уверена жена,защо не съм като нея.ето така се чувствам вътрешно поне,въбшно може би не ми личинки но е така,не обичам себе си а знам че трябва.не зна как може да се промени тази моя нагласа а е време вече да влизам в ритъм,карам 22 година.
0
0
петя
петя
25.03.2014 18:34
Здравей!В твоя случай депресията и отчаянието са ти най-големите врагове. На първо място ти самата трябва да повярваш в себе си! Да повярваш колко си красива, забележителна, уникална. Това, естествено няма да се случи за един ден. Има много литература, която можеш да прочетеш и която да ти е в помощ. Става въпрос за малки трикчета, които да са ти като "патерица", на която да се подпреш, когато се почувстваш несигурна. Друго, което мога да ти препоръчам е йога. Вярвай в себе си и ще успееш!
0
0
деси
деси
10.03.2014 12:23
Това все едно съм го писала аз, право в целта ме удари!
Съжалявам, че нямам никакъв съвет към теб, при мен всичко си е така както ти го описваш, но поне да знаеш, че не си само ти. Аз мислих, че съм рядък ексемпляр и че силните хора преодоляват раните си в последсвие и печелят като възрастни от уроците нанесени им от живота. Но детството оставя следи завинаги! От детската градина та до еждневието на възрастен няма голяма промяна. На работното място и с приятели е като в училище едно време.
:(
3
0
Каси
Каси
22.02.2014 11:11
И аз бях така преди и знам какво е да не те харесват много хора.Но с времето разбрах,че няма значение колко хора те харесват.Важното е да те харесват тези които ти харесват.От написаното си личи че си добро момиче.Не променяй това и ще се промениш.Неусетно!
1
0
mihala
mihala
20.02.2014 22:41
Влюби се и всичко ще се промени.Успех!!!
0
0
Зетабета
Зетабета
20.02.2014 18:19
Здравей!Всеки ден,когато се събудиш,застани пред огледалото,погледни право в очите си,усмихни се и кажи: Всичко в моя свят е наред!Изреди нещата,които ще свършиш през деня и не се отклонявай от плана.Усмихвай се,дори на непознати,изтрий замръзналата върху лицето ти апатия и ще се почувстваш по-добре.Обличай се в по-весели тонове и никога не напускай работа,ако ти допада,само защото колегите не те разбират.Хоби или увлечение помагат да прескочиш бариерата между теб и другите.Всичко добро ти желая!
8
0