Свита и неуверена съм, а искам да съм смела и уважаванa
редакция:
АнонименНовак
От всички борби в човешкия живот най-трудно е да се пребориш със себе си, със своите недостатъци. Казват бъди какъвто си, но когато тази твоя същност ти пречи да живееш нормално важи друго правило. А е толкова трудно да промениш рождения си темперамент. Аз искам да се променя, трябва да се променя! Не знам от къде да започна - имах много трудно детство, липса на обич и топлина в семейството, на подкрепа, от там и на самочувствие и увереност.
Колкото повече исках да бъда послушна и да угодя на родителите си, винаги намираха причина да ми се карат и обиждат. А бях и толкова чувствителна. . Още в детската градина си спомням, че децата не искаха да си играят с мен. Последва и тормоз в училище. Всичко преживявах много тежко. Винаги съм била склонна към депресия. Никога не съм била грозно момиче, но не можех да се интегрирам поради някаква причина.
Ето, че вече съм голяма, наскоро завърших и всички тези травми изплуват и ми пречат в живота. Още съм твърде свита, притеснителна и неуверена. Като започна някъде работа постоянно съм стресирана, не мога да се интегрирам сред колегите, като видят, че съм толкова свита и неуверена ме нападат и се обръщат срещу мен. И тогава аз напускам. Тъй като светът е джунгла и ако не си вълк те изяждат.
Дори и приятели нямам напоследък. Само гаджето ми, на което никога не съм споделяла тези мои терзания. Той не е като мен, различен е, енергичен, уверен и напорист. Вероятно не съм достойна за него. Хора, не искам да съм такава. Не искам да съм толкова слаба, депресивна, апатична, мудна, без енергична и неуверена. Искам един ден да съм богата и уважавана, силна, борбена и щастлива.
А ако не се променя няма как да стане. Даже и приятелят ми съм на път да изгубя, тъй като и той се дразни от поведението ми вече. Знам, че аз съм виновна за това, единствено аз! Толкова много съм изпуснала от живота в самосъжаление и чак сега си давам сметка, че винаги съм била такава. А искам да бъда различна, да бъда по жива и енергична, но сякаш такава съм се родила мудна. . . та до сега. .
Колкото повече исках да бъда послушна и да угодя на родителите си, винаги намираха причина да ми се карат и обиждат. А бях и толкова чувствителна. . Още в детската градина си спомням, че децата не искаха да си играят с мен. Последва и тормоз в училище. Всичко преживявах много тежко. Винаги съм била склонна към депресия. Никога не съм била грозно момиче, но не можех да се интегрирам поради някаква причина.
Ето, че вече съм голяма, наскоро завърших и всички тези травми изплуват и ми пречат в живота. Още съм твърде свита, притеснителна и неуверена. Като започна някъде работа постоянно съм стресирана, не мога да се интегрирам сред колегите, като видят, че съм толкова свита и неуверена ме нападат и се обръщат срещу мен. И тогава аз напускам. Тъй като светът е джунгла и ако не си вълк те изяждат.
Дори и приятели нямам напоследък. Само гаджето ми, на което никога не съм споделяла тези мои терзания. Той не е като мен, различен е, енергичен, уверен и напорист. Вероятно не съм достойна за него. Хора, не искам да съм такава. Не искам да съм толкова слаба, депресивна, апатична, мудна, без енергична и неуверена. Искам един ден да съм богата и уважавана, силна, борбена и щастлива.
А ако не се променя няма как да стане. Даже и приятелят ми съм на път да изгубя, тъй като и той се дразни от поведението ми вече. Знам, че аз съм виновна за това, единствено аз! Толкова много съм изпуснала от живота в самосъжаление и чак сега си давам сметка, че винаги съм била такава. А искам да бъда различна, да бъда по жива и енергична, но сякаш такава съм се родила мудна. . . та до сега. .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 5
52
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Съжалявам, че нямам никакъв съвет към теб, при мен всичко си е така както ти го описваш, но поне да знаеш, че не си само ти. Аз мислих, че съм рядък ексемпляр и че силните хора преодоляват раните си в последсвие и печелят като възрастни от уроците нанесени им от живота. Но детството оставя следи завинаги! От детската градина та до еждневието на възрастен няма голяма промяна. На работното място и с приятели е като в училище едно време.
:(