Викахме дух и той се появи
редакция:
Искам да ви разкажа тази история. Бях забравила за нея, но от споделените тук истории за духове се присетих.
Първо да кажа, че никога не съм вярвала в духове и такива подобни, но след няколко случки започнаха да си променям мнението. Винаги търся логика в нещата, но в тази история няма нито логика, нито обяснение. . . .
И така.
Бях малка, може би на 13-14, не си спомням добре. С една приятелка бяхме вкъщи сами и решихме, че ни е доста скучно. Та се сетихме за тези всеизвестни духчета. Само че не си спомням духчето, което викахме как се казваше. За целта ни бяха необходими гумичка за триене на молив и малко огледало. Направихме всичко както трябваше. В банята сложихме огледалото върху гумичката (или май беше обратното - гумичката върху огледалото, не си спомням), викашюхме три пъти на духа да дойде, изгасихме в банята, затворихме се в моята стая и чакахме тихичко 3-4 минути.
Бяхме много весели и разлигавени, защото не вярвахме, че нещо ще се случи и само се подсмивахме. След като минаха тези минути, чухме някакъв шум. Но нали който не вярва може да каже, че е от комшиите и т. н. Отидохме в банята със страх и какво да видим.
Понеже в наличност имах от тези детски огледала, като кутийки, като го отвориш от едната страна има огледалце, а от другата гребенче. Огледалцето беше счупено около гумичката. Една непрекъсната и не много правилна линия очертаваше формата на гумата. И най-интересно беше, понеже огледалцето нали е залепено, линията беше не на повърхността на огледалото, а от долната му страна, която всъщност е залепена към пластмасовата част.
Като го пипаш отгоре се и напълно гладко и здраво. А някак си е напукано отдолу. Адски странно, доста се изплашихме. Надявам се да сте ме разбрали, защото ми беше трудно да го обясня. И така, никога повече не сме се занимавали с такива неща.
Първо да кажа, че никога не съм вярвала в духове и такива подобни, но след няколко случки започнаха да си променям мнението. Винаги търся логика в нещата, но в тази история няма нито логика, нито обяснение. . . .
И така.
Бях малка, може би на 13-14, не си спомням добре. С една приятелка бяхме вкъщи сами и решихме, че ни е доста скучно. Та се сетихме за тези всеизвестни духчета. Само че не си спомням духчето, което викахме как се казваше. За целта ни бяха необходими гумичка за триене на молив и малко огледало. Направихме всичко както трябваше. В банята сложихме огледалото върху гумичката (или май беше обратното - гумичката върху огледалото, не си спомням), викашюхме три пъти на духа да дойде, изгасихме в банята, затворихме се в моята стая и чакахме тихичко 3-4 минути.
Бяхме много весели и разлигавени, защото не вярвахме, че нещо ще се случи и само се подсмивахме. След като минаха тези минути, чухме някакъв шум. Но нали който не вярва може да каже, че е от комшиите и т. н. Отидохме в банята със страх и какво да видим.
Понеже в наличност имах от тези детски огледала, като кутийки, като го отвориш от едната страна има огледалце, а от другата гребенче. Огледалцето беше счупено около гумичката. Една непрекъсната и не много правилна линия очертаваше формата на гумата. И най-интересно беше, понеже огледалцето нали е залепено, линията беше не на повърхността на огледалото, а от долната му страна, която всъщност е залепена към пластмасовата част.
Като го пипаш отгоре се и напълно гладко и здраво. А някак си е напукано отдолу. Адски странно, доста се изплашихме. Надявам се да сте ме разбрали, защото ми беше трудно да го обясня. И така, никога повече не сме се занимавали с такива неща.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.6
Общо гласували: 7
55
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари