Сънувах, че съм лутащ се дух

Преди няколко месеца сънувах поредния странен сън.

Сънувах, че при някакви обстоятелства(не си спомням какви) съм починала. Но не съм останала да премина отвъд, а оставам приклещена между двата свята.

За съжаление, оставяйки в нашия свят, аз съм лишена от плът, а още не мога да свикна с тази мисъл.

Имам силно желание от физическата близост на човек. Искам някой да ме прегърне, да ме закриля.

Но без физическо тяло, това е невъзможно.
В един момент се озовавам на втория етаж в нашата къща. Застанала съм пред прозореца и виждам майка си приведена да мете по двора разпиляно жито.

Аз стоя на прозореца и сърцераздирателно плача и я моля да дойде и да ме прегърне. Майка ми се обръща със силно изплашен, но и пълен с мъка поглед към мен. Очите й са силно зачервени и подпухнали от плач.

Тя гледа към мен така, сякаш аз съм нереална, плод на безмерната й тъга по мен.

И тя сама себе си се опитва да се убеди, че аз във всъщност не съм там. След това ми обръща гръб, опитвайки се да игнорира присъствието ми.
Същата нощ сънувах, че съм дух на непозната жена от миналото. Аз и съпругът ми сме починали пак по незнайни причини.

Макар и вече дух, аз продължавам силно да обичам съпругът си и го моля да се преродим отново като съпруг и съпруга.

Но той ми отговаря, че не ме обича достатъчно силно и макар да иска да се прероди като мой съпруг, няма необходимата духовна енергия, за да подреди събитията по този начин.

Сякаш, че именно любовта е двигателната сила на душите и без нейното наличие те са неспособни да правят чудесата, които истински обичащите души умеят.

Това са само част от многото ми странни сънища. Някой има ли идея за посланието им?