Sanovnik.bg»Животът ми се срива заради подигравките
Животът ми се срива заради подигравките
редакция:
От скоро започнах да осъзнавам, че животът ми се срива! БУКВАЛНО! Преди бях отличничка, а сега имам 3-ки! Любовта на живота ми не го е грижа за мен! Повечето ми съученици ме мразят! Всеки ден те ме обиждат до такава степен, че вчера откачих! Започнах да треперя, след 2-3 минути започнаха да ми сълзят очите и накрая взех да се вбесявам! Изпаднах в някакъв нервен шок! Помогнете ми!
За тази нервна история знае само майка ми, но един път пак ме обиждаха бая и аз се разревах и изтичах в тоалетната на училището, където срещнах две госпожи и им казах какво е станало и те им се накараха бая на хората които ме обиждаха. И след няма и седмица започнаха още по - упорито да ми се подиграват и обиждат!
Майка ми само иска да идва в училище, но така нищо няма да се промени! Те само ме подиграват! Помогнете ми! Не мога да живея така!
За тази нервна история знае само майка ми, но един път пак ме обиждаха бая и аз се разревах и изтичах в тоалетната на училището, където срещнах две госпожи и им казах какво е станало и те им се накараха бая на хората които ме обиждаха. И след няма и седмица започнаха още по - упорито да ми се подиграват и обиждат!
Майка ми само иска да идва в училище, но така нищо няма да се промени! Те само ме подиграват! Помогнете ми! Не мога да живея така!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 6
53
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Аз бях по същияя начин обиждана 12 години. Раз защото съм от малцинствата и два, защото не ми пукаше за никого и сама се оправях нон стоп за всичко. И с времето... Как да ти кажа - имах си приятел, мислеха, че съм някакво тъпо парче да се оженим, имах мечти, имах перфектното семейство.
Нека хората да говорят... След завършването попадох документи, уча в чужбина и съм мнооого по-добре от останалите. Да, разделих се с голямата си любов, но... Намерих идеалният за себе си партньор. Лошото е само едно - не виждам семейството си често. Нямам контакт с тях, както беше преди да замина... Но... Сега тези, които ми са се подигравали някога толкова много ме "уважават"... Първи приятели са ми. Ама пука ли ми? Не. Предпочетох да съм сама, отколкото да имам лицемерни приятели. Сама си избери пътя. Да ревеш няма да постигнеш нищо, аз съм ревала нон стоп, изпадами до ден днешен в нервни кризи понякога, мразя себе си, че съм от етносите. Но... От друга страна съм хиляди пъти по-напред и по-добре. Момичетата на моята възраст чакат вече по второ чедо и са вързани в къщи с ревнив мъж. А аз имам един страхотен приятел, луд в добрия смисъл на думата. Мога да излизам, мога да правя каквото си искам и както искам. Нямам ангажименти никакви, ще завърша с червена диплома (пълно отличие). И... Всичко е просто така, както някога съм го искала. Направи си живота такъв, както искаш да се видиш след време. Представи си го. Ще ти хареса повече от сега. И... Преследвай го, естествено! Не бъди овцата, чукана от всеки втори, не бъди кифлата, която нищо не знае и се снима по кенефите. Бъди си ти!
Запомни, хора които си нямат друга работа освен да "тъпчат" достойнството на другите, са хора с комплекси, хора които стоят по-ниско от теб. Рано или късно всичко се връща. За всичко си има време и място...
Мисли за бъдещето си, какво искаш да правиш, какво ще те направи щастлива занапред, и как те ще се провалят, а ти ще успееш!