Попитах и получих отговор

Тази сутрин се събудих необичайно рано, поради причината, че сънят, който сънувах ме накара да настръхна. Повече не успях да заспа. Може би когато го разказвам да не звучи точно толкова интересно и необяснимо, но изживяването си беше.

Ще започна от момента, когато се качих на нещо като веранда, тичайки, защото един човек с пистолет ме гонеше. Осъзнах, че той е вече далеч и качвайки се на тази огромна веранда, бяха наредени столове и масички. Докато се качвах се замислих и осъзнах, че това е сън. В повечето случай, когато това стане винаги тръгвам да летя.

Но този път реших да попитам нещо. Не знаех точно какво. Винаги, когато питам нещо съществено в съня си целия образ се губи и никога не получавам отговори.
Изненадващо на масичките бяха седнали членове от семейството ми и някои приятели, имаше и непознати. Разходих се и отисох до тях, разгледах обстановката и реших да ги попитам :

"Какво мислите, че е нужно да направя в живота си сега, за да тръгна по моя път? Какво трябва да работя? С какво да се занимавам? " Никой не ми отговори и разочарованасе обърнах да си ходя. Докато си тръгвах, минах покрай едно куче. Изведнъж се обърнах и го погледнах. Сякаш то беше единственото сериозно нещо в съня ми, само то изглеждаше нормално.

Реших да го питам него. Но как така като кучетата не говорят, как ще ми отговори. Въпреки това отидох и зададох въпроса. Със скептицизъм гледах към него, дали ще ми отговори. Изведнъж се помръдна и почна да говори: "Моята задача тук е да ти кажа какво следва. С няколко думи - махай се от тук! " Тогава почнах да настръхвам и съзнанието ми почна да изплува, докато не се събудих.

Странното е, че тези думи в съня си ги приемах като да се махна от България. Преди съм искала да замина, но не за постоянно и винаги съм си мислела, че може да се живее и тук нормално. А вие какво мислите за съня.