Вампирите от Лос Анджелис 6
АнонименНовак
Хари вече се мърдаше без проблем. Страхът у всички изчезна и докато се усетим вече бяхме се прегърнали.
- Кога станахте вампири? - любопитствах аз.
- Онзи ден! Между 22часа.
- Защо се прибрахте толкова късно?- беше следващия въпрос казан от Сара.
- Знаете ни ние с Мая не пропускаме промоция.
- Особено в мола! - се чу и гласът на млъкналата до сега Мая.
-Ок, но ще ми трябва време да преосмисля това, че сте вампири.- спогледнах ги аз.
- Искате ли в гората ?- попита Мая и ни погледна заплашително, но само на шега.
- Защо там ще ни убиете ли?- Разтрепери се Сара.
- Хора никога няма да ви нараним! Обаче има проблем.
- Какъв?!- ококорихме очи ние.
- Гладна съъъъъъъъм!!!!!!!!
- И аз, а от кръвта на работника още повече ми се пие! Защо не са махнали кръвта? - попита Мая
- Нз, но в гората все ще има някой заек. - казах им аз.
- Защо ми е заек по надолу има хиляди хора! - разклати глава Мая.
- Мая не бива да убиваш хора! - разтресе я Хари.
- Накарай ме ! - предизвика го Мая.
- Мая станала си ужасна явно вампиризма е прекалил със засилването на емоциите. - каза и Сара.
- Не ми се прави ако не искаш да станеш една от жертвите, ми а сега отивам да потърся някой сладур за обядване доскоро! - озъби се Мая и със своята супер бързина изчезна.
- Тя ще убие някого трябва да я спрем ! - разтревожих се аз
- Кога станахте вампири? - любопитствах аз.
- Онзи ден! Между 22часа.
- Защо се прибрахте толкова късно?- беше следващия въпрос казан от Сара.
- Знаете ни ние с Мая не пропускаме промоция.
- Особено в мола! - се чу и гласът на млъкналата до сега Мая.
-Ок, но ще ми трябва време да преосмисля това, че сте вампири.- спогледнах ги аз.
- Искате ли в гората ?- попита Мая и ни погледна заплашително, но само на шега.
- Защо там ще ни убиете ли?- Разтрепери се Сара.
- Хора никога няма да ви нараним! Обаче има проблем.
- Какъв?!- ококорихме очи ние.
- Гладна съъъъъъъъм!!!!!!!!
- И аз, а от кръвта на работника още повече ми се пие! Защо не са махнали кръвта? - попита Мая
- Нз, но в гората все ще има някой заек. - казах им аз.
- Защо ми е заек по надолу има хиляди хора! - разклати глава Мая.
- Мая не бива да убиваш хора! - разтресе я Хари.
- Накарай ме ! - предизвика го Мая.
- Мая станала си ужасна явно вампиризма е прекалил със засилването на емоциите. - каза и Сара.
- Не ми се прави ако не искаш да станеш една от жертвите, ми а сега отивам да потърся някой сладур за обядване доскоро! - озъби се Мая и със своята супер бързина изчезна.
- Тя ще убие някого трябва да я спрем ! - разтревожих се аз
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 4
52
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (6)
Изпрати
На другият ден сутринта бях на училище. Станах в 7 и слязох да закусвам. Корнфлейкс и мляко - днес се чувствах щастлива и дори тази обикновена закуска ми се струваше чудесна. Майка ми слезе в кухнята да си направи кафе.
- Хей ! Добро утро, миличка ! ( :Д )
- Добро утро !
- Как си ? Какво прави вчера ? След като излязохме с баща ти докато отиваше при баба си и се върнахме късно вечерта не знаем какво се е случвало. Какво правеше при баба си ?
- Добре, нищо и пак нищо. - изведнъж се прозвъня на звънеца. Спогледах се с мама и след дълги погледи към вратата аз станах и я отворих.
- Как си, малката ? - беше Давид - 22 годишният ми брат.
- Давид ?? Какво правиш тук ? - погледнах към багажа, който носеше.
- Нашите не ти ли казаха ? Ще остана тук за няколко дена.
- Но .... защо ? - поканих го да влезе.
- Не сме се виждали от отдавна, а и ако се виждахме това продължаваше 2-3 часа. И с родителите ни решихме да прекарам малко време с вас.
- Добре ... - прегърнах го. - аз трябва да се приготвям за училище, така че ... - качих се по стълбите и право в стаята ми. След 20 минути вече бях на път за училище. Седнах на мястото си в кабинета по Български и се приготвих за часа. На съседният чин беше Никол, а зад мен беше Андриян. Той ме избягваше цял ден, а Никол - тя ме гонеше из коридорите, но аз не исках да говоря с нея. Месеше се там където не й е работата и бях ядосана за това. Реших след училище да отида в парка. Харесваше ми - беше свежо, пълно с дървета и зеленина. Седнах на една пейка и се облегнах. Отворих очи и видях някакво листче понесено от вятъра. Хванах го. На него имаше надпис: "Опитваш се да освободиш Пламен ? По пътя ще има много кръв и жертви." Бях вцепенена, но мислех, че е номер. Беше изцапано с нещо червено - не, не вярвах, че може да е кръв.
- Хей ! Добро утро, миличка ! ( :Д )
- Добро утро !
- Как си ? Какво прави вчера ? След като излязохме с баща ти докато отиваше при баба си и се върнахме късно вечерта не знаем какво се е случвало. Какво правеше при баба си ?
- Добре, нищо и пак нищо. - изведнъж се прозвъня на звънеца. Спогледах се с мама и след дълги погледи към вратата аз станах и я отворих.
- Как си, малката ? - беше Давид - 22 годишният ми брат.
- Давид ?? Какво правиш тук ? - погледнах към багажа, който носеше.
- Нашите не ти ли казаха ? Ще остана тук за няколко дена.
- Но .... защо ? - поканих го да влезе.
- Не сме се виждали от отдавна, а и ако се виждахме това продължаваше 2-3 часа. И с родителите ни решихме да прекарам малко време с вас.
- Добре ... - прегърнах го. - аз трябва да се приготвям за училище, така че ... - качих се по стълбите и право в стаята ми. След 20 минути вече бях на път за училище. Седнах на мястото си в кабинета по Български и се приготвих за часа. На съседният чин беше Никол, а зад мен беше Андриян. Той ме избягваше цял ден, а Никол - тя ме гонеше из коридорите, но аз не исках да говоря с нея. Месеше се там където не й е работата и бях ядосана за това. Реших след училище да отида в парка. Харесваше ми - беше свежо, пълно с дървета и зеленина. Седнах на една пейка и се облегнах. Отворих очи и видях някакво листче понесено от вятъра. Хванах го. На него имаше надпис: "Опитваш се да освободиш Пламен ? По пътя ще има много кръв и жертви." Бях вцепенена, но мислех, че е номер. Беше изцапано с нещо червено - не, не вярвах, че може да е кръв.
0
0
Супер
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
0
1
:) Невероятна история.. :) Пак съм аз "Валс" просто си бях забравила паролата... :)
0
0
Скоро до утре мисля да я направя и не е на истина спокойно
0
0
Добре е, но кога ще е следващата история... Един Въпрос това не е истина нали :ддд :ддд
0
0
ако го беше направила малко по-дълго можеше да ме заинтригува
0
0
