Вампирите от Лос Анджелис 4

След като мама и тате тръгнаха аз си сресах косата и си направих опашка. Закусих с вкусни палачинки. Не се учудвах от закуската защото можех да приготвям само палачинки, пълнени чушки и картофки, а щеше да е странно да приготвя едно от тези две ястия те по скоро бяха за обяд или вечеря, но както и да е.

След закуската звъннах на Сара, Хари, Мая и Ани да се срещнем в градинките за да отпразнуваме първия си ден ваканция заедно. Всички приеха. Излязох от вкъщи и влезнах в гаража да си взема колелото.

След около 2 минути тръгнах. Когато стигнах градинките Хари бе там. ООО не исках да съм на саме с него ами ако пак ме питаше онзи въпрос? Е, вече не можех да избягам за това се осмелих и отидох при него.

- Ооо, честита ваканция!- поздравихме се.
- Виждам че си взела балканчето !
- Колелото ми не е балканче май завиждаш, че моето има повече скорости от твоето!
- Абеее, знаеш ли ги ония тричките къде са?- попита ме той.

- Мне, но ако не дойдат скоро ще ги чака бой!
- Защо бе ?
- Защото са бавни като мравки!
- Хм, ам спомняш ли си на партито за това че те питах...
- Дали те харесвам? - прекъснах го аз.
- Да!

Ами сега? Какво да му отговоря?
- Виж мисля, че не е времето да ти кажа отговора.
- Не ме харесваш? Споко ще го преживея!
- Ами всъщност е обратното.
О, боже мой! Защо го казах какво ми стана? Сигурно съм луда !!!!!

- Джесика.
- Да?
- И аз те харесвам!
Урааааа! Той ме харесва не мога да повярвам ! Това е най-хубавия ми ден!

- Ол ето ги онези трите.- отекчен каза той.
- И те са с колела ! - Разхилих се.
- Проклятие!!!! Виж най- добре още да не им казваме какво изпитваме един към друг!
- Ок!

- Ооо здр! - каза Мая.
- Хи! - отвърнах
-Хм! - намръщи се Ани.
- Какво ти има Аника? - попита Хари.
- Хора искам да ви питам нещо. Истински приятели ли сте ни на Мая и мен?

-Естествено! - отговорихме едновременно всички.
- Искаме да ви кажем нещо но по добре елате на по тихо място.

Всички се качихме на колета, само Хари остана на пейката. Започнахме да се хилим и аз по едно време му казах:
- Качи се на колелото ще ме возиш!
- Тъй вярно, сър ! - Стана той и сложи ръка отстрани на челото, си а после се качи на колелото. Аз след него се качих на багажник.

- Къде ще ходим сега? - пита Сара.
- В строежа става ли ? - след нея каза Ани.
- А,бе хора там не е ли опасно чух, че загинал там работник защото му паднала тухла пък има и прилепи! - притеснен каза Хари

- Аз съм съгласна с Хари! - казах
- Аз идвам ако сме отвън. - добави Мая.
- Оки ще сме навън. Съгласни? - най-накрая се съгласи Ан.
- Съгласни! - казахме в един глас всички и тръгнахме натам.

Строежът беше сграда на три етажа и още работеха по нея. В най-долния етаж имаше прилепи и змий. Малко хора влизаха вътре. На около 6-7 метра по надолу имаше място наречено помпата там имаше едно малко блато, в което имаше жаби и всякакви други, но не това беше важното имаше един лост, на който се упражнявахме.

Имаше и няколко пътечки, които водеха до гората.
Когато стигнахме до строежа ни беше малко гадно защото се виждаше кръвта на работника. На Аника и Мая им ставаше лошо щом видят кръв затова отидохме на помпата.