Вампирите от Лос Анджелис 7

- Аз ще я спра за щастие станах първа вампир и съм по силна от нея вие стойте тук! - каза Ани и изчезна.
- Отиваме ли в гората?- попита ни Хари.
- Хариииии!!! - извикахме със Сара.
- Какво?

- Мая всеки момент може да убие някого а ти искаш в гората?! - скастрих го аз.
- Аника нали отиде ще се погрижи за нея!
- Но ако не успее ? - каза му Сара.

- Тя е по силна от Мая няма кака да не успее! - обеждаваше ни Хари.
- Този път ще ти повярвам! - казах аз и направих няколко крачки към първата пътека за гората.

- Идвате ли ?- попитах ги аз а те тръгнаха след мен.
Гората бе много спокойно място. Макар да пострадваше от множествени пожари тя пак запазваше свежия си въздух и красота. В гората имаше много животни както и растения. Стигнахме до една много гъста част на гората.

На всякъде изкачаха остри и дебели клони, които едвам, едвам чупех със моите нежни ръце. До нас имаше една малка рекичка пълна със жаби, на които ми се струваше, че не им стига рекичката и излизаха на пътя.
- Хора тук има жабиииииииииииии!!! - изкрещя Сара и скочи върху Хари.

- Сара и на помпата има жаби! - разсеяно казах аз докато чупех клоните пред мен.
- Да но те са само в блатото а тук те изкачат на пътя ни! Двамата с Хари се разхилихме. Хари остави Сара на земята, а тя пак изкрещя и пак скочи в него.

- Не ме пускай! Има жабиииииииии!!!!
- Оф!- иззофка Хари и продължихме.
Нещо изшумоля от храстите.
-и Чухте ли го? - попита Сара разтревожена. След няколко секунди едно дърво се разтресе. Хари остави Сара и всички се заогледахме наоколо.