Място по-зловещо и от смъртта..

Аз бях едно прелестно малко момиче.. Невинно създание, което има нужда от почивка.. От всичко. .Исках за един ден да избягам от този свят, от проблемите.. И един ден се събуждам аз в напълно непозната обстановка..

Сякаш се беше сбъднало най- сетне мечтата ми, но защо противоположното? Вместо полянка с красива и свежа, зелена трева с летящи птички и пеперудки по нея, бях на празно поле, което бе напукано и само пръст имаше..

Пусто,мрачно,мразовито място с глуха тишина... Голи дървета.. Беше страшничко.. Какво беше това място и как се озовах тук сред нищото? Замислих се и реших да продължа напред да видя какво ще намеря на това място.. Сетих се за теб - теб жестокия, който ми разби сърцето като нищо!

Знаеш ли какво се бе случило с мен? Разби сърцето на парчета по-ситни и от сол.. Точно затова се намирах на това мъртвешко място и то не къде да е а сякаш бях затворена там завинаги.. Знаеш ли?

Вместо сбогом да ми кажеше, можеше да ме убиеш, за да ти тежи и края да помниш и да знаеш, че аз от любов умрях за теб, а ти от глупост извърши грях за една невинна любов..!

Но вместо това ми дари черни дни.. Вместо ти да си наказан, аз си го отнасям - защо бе всичко това? Знаеш ли как ми липсват нощите безкрайни,устните ти,дъхът ти по мен, гласът ти..?Твоята миризма..

Погледа с който ме жадуваш и тръпката с която ме докосваше, все още ги чувствам по себе си - по моето тяло, но не мога да го забравя.. Много ми липсваш, без теб ще полудея.Не мога да живея сама със самотата и сама в тишината - извинявай.

Дори да имаш друга бих й разбила живота, и бих направила всичко, за да съм на нейното място и отново да те имам. За миг млъкнах с мислите си. Загледах се в ято гарвани, които част от тях бяха на голите дървета и ме гледаха злокобно с очите си и пееха грозно и злобно.. Само един литна и кацна на дланта ми..

Погледна ме милно,жално, злобно и смехотворно сякаш подигравателно.. Беше странно.. В същия миг сякаш всичко си изясних. Да това беше така, но беше вече в моето минало. След раздялата си знаех, че света ще се разпадне и бях сигурна, че ще умра..

Но вместо това, ми помогна себе си да разбера и не , не искам повече да се завръща при мен! Има къде, къде по-добри от него, които вместо да разбиват сърца, те събират парченцата и даряват собственото си сърце за момичето си! В момента, в който изрекох това на глас- гарвана на дланта ми плясна с крила и всичко се разпадна..

Появи се слънце,небе,птици и всичко.. Събудих се. Бях намерила отново смисъл в живота си и бях отново силното момиче, което бях преди, само че разликата е, че този път бях по - силна и предпазлива от преди. И знаех какво искам да постигна в живота си! От днес започвах мисията си...

Мнения? Харесва ли ви?