Моят скъп треньор. Най-големият ми грях, който направих.

Моят скъп треньор. Най-големият ми грях, който направих.
Здравейте на всички.
Реших и аз да споделя моята история, видях, че форумът е доста следен и реших, че тук може да се намери някаква логична информация.

Ще се опитам да разкажа всичко, доколкото мога по-кратко. Но пак ще е дълго, но все пак някой неща трябва да се напишат с повече думи за да бъдат разбрани по-обстойно. Освен, че пускам тази тема за да ви попитам едни неща относно 1-2 съня и едно учудваща страннина, ще ви дам и един много ценен урок за живота -

АКО НЯКОЙ ВИ ПОМАГА МНОГО, НЕ ПРИКРИВАЙТЕ ОБИЧТА СИ КЪМ НЕГО, ПОКАЖЕТЕ МУ КОЛКО ГО ОБИЧАТЕ И СТЕ МУ БЛАГОДАРЕН ЗА ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИ ЗА ВАС, ЗАЩОТО КОЛКОТО И НОРМАЛЕН И ЗДРАВ ЧОВЕК ДА ИЗГЛЕЖДА, НИКОГА НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО МОЖЕ ДА СТАНЕ В СЛЕДВАЩИЯТ МОМЕНТ. ПОМОГНЕТЕ МУ ПО КАКЪВТО И ДА НАЧИН, ПО КОЙТО МОЖЕТЕ И Е ВЪЗМОЖНО, ЦЕНЕТЕ ВСЯКА МИНУТА, НЕ СЕКУНДА, НЕ СТОТНА ШАНС ДА МУ ПОМОГНЕТЕ!!!

Тренирам футбол от 10 години, аз съм на 20 години. Преди 2 години и половина дойдох в Испания да тренирам футбол. Минах през 2-3 отбора, последният отбор в който съм сега, вече съм в него 8 месеца и нещо.

Треньорът ми (Бог да го прости) на този отбор, който беше от първата ми тренировка е човекът, който ме е признал най-много от всички досега. Никога никой не ми е казвал толкова силни думи, каквито ми каза той. Аз винаги съм вярвал в себе си, но вярата ми нормално да е била много несигурна, след като никога не съм постигал кой знае какво значимо, особено през последните 5-6 години. Този човек още от начало ми помагаше толкова много. Не веднъж ми каза, ЧЕ СЪМ ДОБЪР ИГРАЧ.

От както съм в Испания най-големият ми проблем е, че не тръгвам да уча испански, дали, защото нямам приятели и съм подтиснат и когато виждам, че не постигам много във футбола се депресирам. Така и при треньорът ми, макар, че видях, че ми обръща внимание не се осмелих да уча езика, на моменти пробвам и после спирам, все не ми достига воля.

Може би и аз не съм вярвал, че ме признава толкова много, защото не съм свикнал никой да ми дава много в живота, освен семейството ми.

Този човек ми върна вярата в себе си повече от всякога и в същото време в момента се чувствам толкова зле, както никога досега.

Преди 42-43-44 дни той почина.
Освен фаталната грешка с езика аз допуснах още една не по-малко кризисна грешка. Аз никога не му показах на този човек по някакъв по-силен начин, че го обичам, че съм му благодарен за всички тези негови думи към мен. През тези 7 месеца и половина, който бяхме заедно. Аз дори сам не осъзнах, колко много значи той за мене.

Аз много от нещата, които говореше не разбирах, защото не учех испански. Опитвах се да не стоя много покрай него и да не го гледам много в очите, когато обясняваше нещо на отбора, защото на тренировките и на мачовете не се представях добре, усещах, че не заслужавам да гледам този човек в очите и да му благодаря за всичко, просто исках да стана по-добър, да му помагам да бие отбора, един ден да помогна на него и на семейството му.

Защото не исках да ме съжалява, усещах, че ако почна да стоя покрай него и да се опитвам да говоря с него ще ме съжалява, усещах вътрешно, че е много добър човек и че ме обича, може би.

Девет дни педи да почине, на едно събиране (за хапване и пиене) на отборът ни, където мен ме нямаше, треньрът е казал на един съотборник, който ми беше единствената по-голяма дружка в отбора и аз на него (тренирахме заедно и в миналият отбор, преди да дойдеме в този при мъжете), казал му е:

"Jorji (така ми викаше, повечето така ми викат, казвам се Георги) е много добър играч, по-добър от почти всички нападатели в отбора, но има един единствен проблем, не говори испански. Колко жалко. Другата година ще го натисна.".

Последните 2-3 месеца, докато тренирах имах нещо, като херния, сега след 1-2 седмици, живи и здрави ще ме прегледат майче, защото тренирам в момента, понеже отбора е много зле и сме в изпадащите в таблицата и съм решил, като свърши първенството тогава да се прегледат. И тези 2-3 месеца само стоях отстрани и разтягах, докато другите тренираха, аз бездействах .. колко тъпо ми беше, след всички слаби игри, че не мога да му помогна на треньорът.

Около 1 седмица и половина преди да почине сънувах един много странен сън, бях в някаква тъмна стая, пълна тъмнина, като друго измерение или място без никаква светлина, в средата имаше бял силует, изкрящо бял, под формата на човек.

Не можех да видя никакви черти от него, така помня. Той ми задаваше някакви въпроси, мисля. Бях много на брой. Помня, че бях много уплашен и усетих, нещо, като парализа. Не можех да помръдна, опитвах се да избягам от сънят. Мислех си, че умирам. Когато се събудих бях много уплашен, чудех се какво става.

Това при положение, че съм в отбор в който се опитвам да се наложа, като титуляр в стартовият състав и имаше няколко мача в който не бях дори в групата за мача.

Чудя се, защо тези думи ги каза и умря толкова скоро след това, съотборникът ми каза за този разговор между двама им след, като почина. И си помислих, дали ако не беше ми ги казал, приятелят ми, докато треньорът беше жив и всичко беше си останало добре, без да се случва този толкова тежък момент, дали нямаше да се стегна и да започна да уча езика и да си поговорим с треньорът, защото ние дори 1 път не си поговорихме за повече от 5 минути, толкова неща не можах да му кажа и той на мене предполагам, най-малкото напътствия относно играта, къде какво трябва да правя.

Той беше на 47 години, а изглеждаше толкова пъргав, с леко подскоклива походка. Никога не съм се и замислял, че може да стане нещо такова. Той умря внезапно в един бар, докато е бил и е решил да отиде навънка до тоалетна и е получил сърдечен ифаркт.

3-4 дни след това видях кърпата в банята с периферното зрение да се мърда, уплаших се много, видях как се клати и намалява, докато спря, вратата беше затворена, не е от течение, също пробвах се да бутна кърпата с дупе ако без да искам съм я бутнал, през времето в което бях с четката в уста, не можах да я заклатя пак толкова силно, колкото когато се клатеше.

Пробвах се да отворя и да затворя вратата, да не би, когато съм я отворил и затворил да се е заклатила, защото е на нея. Не се получи същото.

През живота са ми се случвали 3 неща много странни, тези 2 неща бяха в рамките на 1 седмица, не мисля, че бяха случайност.

Онзи ден също ревах за треньора, като цяло от, както почина ревах почти всеки ден, през ден първите 2-3 седмици, сега по рядко през 2-3 дни. Адски ми е тежко, не му казах какво чувствам към него.

Имам толкова дълбока рана в сърцето, нищо не е както преди, целият ми живот се промени, всичко вече е толкова сиво. Чувствах се като в аниметата преди това, мечтите ми изглеждаха, толкова по-реални, когато моят скъп треньор Gines Asensio беше жив.

Още повече, че той е играл в 2-ра и 3-та дивизия и такъв човек ме призна, знаете ли колко добре се чувствах, само да знаехте, колко хубаво е това нещо. Не направих нищо за него, опитвах се да тренирам колкото мога и на тренировките и извън тренировките, макар, че понякога седях повече на компютъра, защото ми беше скучно и не излизам толкова много.

Главно написах това за да ви питам, какво мислите, сънят и поклащането на кърпата значело ли е нещо, какво може да е било това ?

Преди около 1 седмица сънувах, така да се каже странен сън.
Събуждам се и съм в леглото все едно, поглеждам към тавана и малко настрани и като чели изглежда малко по-различно и казах "събудих се в грешно измерение" и затворих очите, предполагам за да заспя и след няколко секунди усещам някакво напрежение, някакво натоварване, като все едно въздуха се сгъстява и страх и отворих очи и над мене видях черен силует, но беше мъгляво и не видях нищо почти.

Уплаших се и извиках, но гласът ми беше като заглушен, едвам се чуваше, човекът/съществото над мене започна да говори нещо, но и неговият глас беше заглушен, получиха се, като звуци редуващи се, като извънземно, нещо такова. И в този сън бях в парализа, след като видях човекът над мене, ако е бил.

Като цяло не помня да съм имал парализа в сън, ако съм имал някога, като малък може да е било, но не помня.

Какво мислите за сънищата преди да почине (Бог да го прости) и за този след това(може би той няма нищо общо) ?
От както почина, никога не съм го сънувал или не съм видял друго странно нещо. Дали заради тази моя безотговорност той не ми се сърди и затова не ми показва, че е на някое по-хубаво място ?

Мислите ли, че е възможно ако е отишъл на по-хубаво място, заради това, че не му показах признателността ми към него да не идва при мене, защото си е мислел, че не го обичам и да не вижда колко много страдам за него и колко сълзи пролях, както никога ?

Ако мислите, че това има свързано с нещата, който се случиха наскоро .[научи повече...]

Рейтинг

4.7
Общо 3 гласували
5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (11)

Георги
Георги
05.05.2013 00:16
Благодаря ви, хора !
Ще започна с испанският със сигурност !
Шибаното е, че аз исках да му помогна, не само да му благодаря, ако знаете колко ми е тежко, все гледах да го отбягвам за да изчакам да дойде моментът в който започна да играя по-добре, когато тренирам усилено и стана по-добър, така вярвах .. но ето как се развиха нещата пф ..
А вече него, Бог да го прости, го няма на този свят, няма как да му помогна съзнателно .. ако се срещнем в друг живот, както вярва Нютон в прераждането, то тогава е несъзнателно, дори и там да му помогна, разбирате ли големият грях, който остава за цял живот .
Обичате и се раздавайте за скъпите си хора, да не патите, като един глупак, като мене :) .
0
0
Ив
Ив
04.05.2013 19:13
Никой не се е върнал да каже, но според мен е различно. Някой остават в онзи свят и си вземат почивка други малко след това. Не мога да кажа със сигурност нищо, но кмигата на Майкъл Нютон Пътя на душите дава доста отговори, а дали вярваш или не в тях избора е изцяло твой. Някой ден може и ти да се подложиш на хипноза за минал живот, туковиш установиш, че треньора ти е един от твоите близки в онзи свят и ще имаш многократно възможността да му благодариш. Няма случайности в този свят, ние сме дошли да се учим и всички срещи с хората ни влиаят за да си усвоим урока. :)
0
0
Ива
Ива
04.05.2013 18:30
Дори и да се свърже сега с теб, как ще си сигурен, че това не е игра на въображението ти, само защото много искаш да го видиш? Това си е твоята болка и просто ще ти се наложи да го изживееш, а един ден ще разбереш, че той по някакъв начин винаги е бил до теб. За да можеш да помагаш на другите трябва да си в състояние да помогнеш на себе си, започни от това и нещата ще ти се наредят по-добре отколкото си очаквал. Аааа и много благодаря за пожеланието :)P.S. Започни с испанския, пребори страха си, ще видиш, че всъщност вече знаеш доста неща, които си усвоил без да осъзнаваш.
0
0
Георги
Георги
04.05.2013 14:12
"Ива", съжалявам, че те сбърках с "Ив", просто следвах логиката и реших, че си пропуснала "а" на името си в първият пост.
На всички съм ви благодарен от сърце за това, че ми оказвате подкрепа, макар, че темата е толкова дълга за четене.
Благодаря ви на 3-те за предложенията, ще прочета книгите, но веднъж бях започнал да чета една от тях в интернет и въобще не ми допадна мисълта, че може да е така света. Защото всичко изглеждаше толкова компютърно и как да го кажа .. нагласено ..
"Ив" ти каза, че духът ми може да го блокира, но колко много хора виждат и чуват знаци скоро след смъртта на близък човек и рядко след това.
Да ви попитам от сега преди да прочета книгата, според това в което вярвате, когато човек умре, душата къде отива, "в дома", вие написахте и после колко време стои там преди да се прероди ? Защото ако се прероди той как ще ми помага тогава и как ще ми даде знак ?
И още един въпрос ако можете да ми отговорите:
Някога ще имам ли възможност да му помогна по някакъв начин или просто има шанс да се видиме, но не и да му помогна за да му върна помощта по някакъв начин ?
0
0
Меги
Меги
04.05.2013 13:20
Съгласна съм с Ив. За книгите съм писала допълнително на лично.Надявам се, че си получил съобщението ми. :)
0
0
Ив
Ив
04.05.2013 11:45
Меги щях да му дам абсолютно същия съвет. До Автора Ива и аз Ив сме 2 различни личности :).
Сигурна съм, че треньора ти, не ти е сърдит. Както ти , така и той не е знаел какво ще стане. Ако има отвъдно, както вярвам и аз,че има мисля че духът му е още мляд и объркан. Не очаквай знак, от рода на местене на предмет, врата и т. нат.
Очаквай в твой момент, когато имаш най- голяма нужда от него да усетиш подкрепата му, сякаш е до теб и те напътства. Хората не умират те живеят в сърцата ни, там те остават безсмъртни, нащата памет и уважение. Според мен не можеш да усетиш треньора си, защото мъката ти пречи, блокираш го. Успокой духа си, за да може да го почувстваш. Когато имаш нужда от съвет попитай го, в мислите си той ще ти помага да вземеш най правилното решение. :)
0
0
Megi
Megi
04.05.2013 04:43
Пътят на душите - Майкъл Нютон, Следите на душите – Майкъл Нютон. Прочетете тези две книги. Можете да ги намерите в интернет. ;)
0
0
Георги
Георги
04.05.2013 00:16
Благодаря ти, Иве.
Пожелавам ти да си жива и здрава и много щастлива, всичките мечти да ти се сбъднат и да си адски успешен човек, адски много по-щастлив от колкото някога си очаквала и сънувала.
Защо толкова хора са получили знаци от починали близки, а той не ми даде нито един знак .. дали ми се сърди . ?
0
0