Сънувах дядо си, заровен в слама
редакция:
Това се случи преди не повече от 5 години. Не съм сигурна дали са 4 или 5,но знам,че беше доста отдавна. И въпреки годините все още помня всичко ясно и изчистено. Аз имам дядо,който почина преди около 6 години. Много го обичах и съм кръстена на него-с неговата буквичка.
А ето го и сънят ми: Веднъж с моята по-голяма сестра отивахме към един близък до нас хотел,но не знам по каква причина.Докато тя се качваше по стълбите,аз исках да се катеря по первазите.Обаче усетих,че някаква сила ме дърпа надолу.. нещо магично,мистично,неизвестно..
И ме дърпаше надолу към земята,а аз знаех,че ако се предам ще падна и ще се ударя долу.И реших да помоля кака,която вече беше горе и ме чакаше,за помощ.
Помолих я,но тя ме изгледа злобно с червени очи (не знам защо,кога и как са станали такива,но бяха червени) и ми се смееше,че се мъча да се издърпам нагоре,опитвайки се да преборя силата.Но така и не успях да се преборя с тази сила,която не беше гравитация и съм сигурна в това.
Досетих се,че ако се пусна ще падна и пак ще мога да пробвам за изкача перваза.И се пуснах,паднах на земята и този път тръгнах по стълбите,за да не ме сполети пак тази сила.Качих се догоре и с кака тръгнахме напред.. Но не знам как и защо пред нас имаше слама...
Много слама,на фона на сградите.. Целият под беше покрит със слама.Стана ми адски любопитно по каква причина е там.Тръгнахме по сламата и видях труп.Приближих се и установих,че не е какъв и да е труп,а трупа на дядо ми.
Той беше облечен с дрехите от погребението му(черен смокинг и черна вратовръзка)!Но не беше в ковчег,а просто той си.. самото тяло под сламата.Не изглеждаше блед или нещо такова,имаше си цвят като на жив човек.
Тогава погледнах и забелязах,че едната му ръка се е подала от сламата.Надникнах и видях и лицето му.Стана ми крайно емоционален момент.Натъжих се много и тъгата беше придружена от сълзи и страх,много страх.
Огледах се наоколо си и видях,че съм сама.Без да се усетя,сестра ми беше изчезнала.Взех телефона си и започнах да се опитвам да се свържа с някой роднина,но не успях.Телефонен глас шепнеше в ухото ми "Набраният абонат е извън покритие или е умрял".
Чувайки тези думи изпаднах в паника,криза.. Много се разтревожих за своите роднини. После поседях до дядо ми и почаках известно време,свикнах с обстановката.И видях,че не е толкова страшно.
Погледах към трупа му и се разплаках,защото знам,че много ми липсва.. и защото няма да го видя на нашия свят. После бях потърсена по телефона от всички набрана абонати,за които гласовата поща твърдеше,че са извън покритие или са умрели.Успокоих се и ми стана по-добре.
Отидох и се срещнах с тях,за да видя дали реално са добре.Те бяха добре.Посредством целият ми страх изчезна и ме изпълни едно чувство за облекчение и плаха радост,че отново съм видяла дядо си.Това е сънят ми.
Дни след това мислех само и само за него.Не се разделях с гледката на трупа на дядо.. мислех постоянно за този сън,опитвах се да го разтълкувам.. Винаги като се сетих,се разплаквах.. Емоционално не ми влияеше добре.
След известно време,предполагам около седмица,вече не издържах сама да търпя това,преструвайки се,че съм добре.Споделих го със сестра си.Докато го разказвах аз отново се разплаках.. А сестра ми ми се смееше в лицето.
От много време като се сетя за съня,ми става тъжно.Не го знаят много хора,но искам да разбера какво означава.Защото предполагам,че щом още го помня,значи вероятно има някаква връзка с нещо предстояще !
А ето го и сънят ми: Веднъж с моята по-голяма сестра отивахме към един близък до нас хотел,но не знам по каква причина.Докато тя се качваше по стълбите,аз исках да се катеря по первазите.Обаче усетих,че някаква сила ме дърпа надолу.. нещо магично,мистично,неизвестно..
И ме дърпаше надолу към земята,а аз знаех,че ако се предам ще падна и ще се ударя долу.И реших да помоля кака,която вече беше горе и ме чакаше,за помощ.
Помолих я,но тя ме изгледа злобно с червени очи (не знам защо,кога и как са станали такива,но бяха червени) и ми се смееше,че се мъча да се издърпам нагоре,опитвайки се да преборя силата.Но така и не успях да се преборя с тази сила,която не беше гравитация и съм сигурна в това.
Досетих се,че ако се пусна ще падна и пак ще мога да пробвам за изкача перваза.И се пуснах,паднах на земята и този път тръгнах по стълбите,за да не ме сполети пак тази сила.Качих се догоре и с кака тръгнахме напред.. Но не знам как и защо пред нас имаше слама...
Много слама,на фона на сградите.. Целият под беше покрит със слама.Стана ми адски любопитно по каква причина е там.Тръгнахме по сламата и видях труп.Приближих се и установих,че не е какъв и да е труп,а трупа на дядо ми.
Той беше облечен с дрехите от погребението му(черен смокинг и черна вратовръзка)!Но не беше в ковчег,а просто той си.. самото тяло под сламата.Не изглеждаше блед или нещо такова,имаше си цвят като на жив човек.
Тогава погледнах и забелязах,че едната му ръка се е подала от сламата.Надникнах и видях и лицето му.Стана ми крайно емоционален момент.Натъжих се много и тъгата беше придружена от сълзи и страх,много страх.
Огледах се наоколо си и видях,че съм сама.Без да се усетя,сестра ми беше изчезнала.Взех телефона си и започнах да се опитвам да се свържа с някой роднина,но не успях.Телефонен глас шепнеше в ухото ми "Набраният абонат е извън покритие или е умрял".
Чувайки тези думи изпаднах в паника,криза.. Много се разтревожих за своите роднини. После поседях до дядо ми и почаках известно време,свикнах с обстановката.И видях,че не е толкова страшно.
Погледах към трупа му и се разплаках,защото знам,че много ми липсва.. и защото няма да го видя на нашия свят. После бях потърсена по телефона от всички набрана абонати,за които гласовата поща твърдеше,че са извън покритие или са умрели.Успокоих се и ми стана по-добре.
Отидох и се срещнах с тях,за да видя дали реално са добре.Те бяха добре.Посредством целият ми страх изчезна и ме изпълни едно чувство за облекчение и плаха радост,че отново съм видяла дядо си.Това е сънят ми.
Дни след това мислех само и само за него.Не се разделях с гледката на трупа на дядо.. мислех постоянно за този сън,опитвах се да го разтълкувам.. Винаги като се сетих,се разплаквах.. Емоционално не ми влияеше добре.
След известно време,предполагам около седмица,вече не издържах сама да търпя това,преструвайки се,че съм добре.Споделих го със сестра си.Докато го разказвах аз отново се разплаках.. А сестра ми ми се смееше в лицето.
От много време като се сетя за съня,ми става тъжно.Не го знаят много хора,но искам да разбера какво означава.Защото предполагам,че щом още го помня,значи вероятно има някаква връзка с нещо предстояще !
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 2
51
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари